Начало Борба Шампионка в борбата моделира прически

Шампионка в борбата моделира прически

Шампионка в борбата моделира прически
79
0

Борба и прически – разлики много. За да си добър обаче, и за двете трябват много тренировки, разкрива бившата националка в свободния стил Елина Васева.

От близо година носителката на три медала от европейски първенства, седма на олимпиадата Пекин 2008 и многократна шампионка на България заменя тепиха с фризьорския салон. Иска и тук да е сред най-добрите и се впуска с пълна сила в новото предизвикателство. Наскоро спечели конкурс в конкуренцията на 25 фризьори, а уменията й бяха оценявани от чуждестранно жури, като един от членовете му бе от Италия, водеща сила в този занаят. Така наесен нашето момиче заминава за семинар в Испания.

„Спортът ме научи на дисциплина, постоянство и упоритост – казва Елина. – Да преследвам целите си и да не се отказвам от мечтите си. Всичко това сега много ми помага. Радвам се, че за толкова кратко време вече има хора, идват и искат точно аз да им направя прическа.“

Интересът към коафьорството е провокиран от едно правило в борбата – ако ти се развърже косата по време на среща, точка се присъжда за противничката.

„Така се научих да се сплитам, а постепенно започнах да правя прически и на останалите момичета в отбора – разкрива Васева пред „Труд“. – Стана ми интересно и все по-често експериментирах с косата си.“

Сериозна травма обаче кара Елина да приключи с активната състезателна кариера. На турнир в Полша миналата година тя пука тъпанче, а лекарите прогнозират, че може да има и проблеми със слуха в бъдеще.

„Стресирах се и си казах, че трябва да се захващам с нещо друго – споделя тя. – Правенето на прически наистина ми доставяше голямо удоволствие и реших да се занимавам именно с това.“

Ръка й подава Виолета Великова, сестра на нейния съотборник Радослав Великов, световен шампион и бронзов олимпийски медалист от Пекин 2008. Вече утвърден фризьор, тя я кани в салони си и още първия ден й поверява някои от дейностите, като измиване, подсушаване…

„Беше много интересно – казва Васева. – Тя хем ме учеше, хем работех.“

Правенето на плитки обаче си остава нейната голяма страст. А изпод ръцете й излиза истинско произведение на изкуството. И ако за други те отнемат много време, на Елина й носят само спокойствие в душата й. Вероятно това търпение се е формирало и от факта, че едно от хобитата на бившата националка е шиенето на гоблени. А татуировките са нейната друга слабост. По тялото си има 5 татуса – пеперуди, калинки… все символи на свободата, каквато всъщност душа има шампионката. Всъщност интересът към татуирането идва от брат й Даниел, който е художник. Именно върху сестра си той първоначално експериментира уменията си.

„Не изпитвам болка при татуиране, моят праг на поносимост е много висок – разкрива медалистката. – Като състезател съм имала 5 операции – 4 на коленете, а веднъж извадих рамо. Тогава докторът ме попита дали не съм припаднала от болка, но нищо такова не ми се случи.“

Елина признава, че борбата си остава нейната голяма любов. Продължава да се връща в залата и да тренира за поддържане на форма, а и да помогне на своя клуб „Юнак Локомотив“ (Русе). А на последното републиканско първенство преди седмица стана и шампионка в категория до 63 кг в отсъствието на титулярката Тайбе Юсейн, която се готви за олимпиадата.

Няма как да е иначе, имам 15 години зад гърба си в националния отбор“, казва тя.

А с борба се захваща случайно. Нейният баща е строител и по онова време ремонтира апартамента на треньора Валери Райчев. „Аз отидох да му помагам – спомня си родената в Кюстендил медалистка. – Бях якичка и като дете. Тогава треньорът ме видя и ми предложи да ме запознае с неговите дъщери, които тренирали борба. Хареса ми и останах.“

Още тогава момичето калява волята си. Всеки ден върви по 45 минути пеша от залата до дома си и обратно. „Малък град сме, нямаше автобуси – уточнява тя. – Бях на 14 години, тогава се разболях и ми беше трудно да ходя на тренировки. Реших да се откажа. Но тогавашната ми треньорка Илияна Селничка настоя да остана. Отидох на състезание и станах шампионка. Така се върнах обратно в залата...“

Елина признава, че най-големият й успех е класиране на олимпиада. За Пекин 2008 печели квота на последната квалификация в Хапаранда (Финландия), като става първа в турнира и носи 13-а виза. „Усещането да си на олимпиада е велико! – казва тя. – Когато отидох там не ме интересуваше самото състезание, а обстановката, атмосферата. Завърших седма, не успях да взема медал, затова ми се искаше да отида на още една олимпиада, сега в Рио. Но травмите не ми позволиха.“

Вече 3 години тя има до себе си подкрепата на своя любим Евгени Василев, национален треньор по бойно самбо. Именно залата събира двамата влюбени.

„Той е много силен характер, знае какво иска и преследва целите си докрай – споделя Елина. – Именно това ми хареса у него. А и никога не се отказва. Какъв по-добър пример за мен да преследвам мечтите си, което и правя! Да покоря върховете в коафьорството!

ИЗТОЧНИК: в. „ТРУД

(79) прочитания

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.