Какво вече не е казано, прочетено или написано за най-историческия боксов мач провеждал се някога? Легендарна битка между две икони на спорта, която едва ли някога ще бъде задмината от каквото и да е. А и както вървят нещата към днешна дата в тежката категория, едва ли има за какво да се притесняваме/надяваме.
Преди точно 44 години в Манила, Филипините, се провежда третият и финален мач между 33-годишния Мохамед Али и 31-годишния Джо Фрейзър. Двамата вече имат по една победа срещу другия и сега е време всичко да бъде решено веднъж завинаги.
Но каква е предисторията на това вечно зрелище и мразели ли са се наистина Али и Фрейзър?
Мразели е меко казано. Мехлемът на времето и историците се опитват да ни втълпят, че двама толкова големи шампиони никога не са се мразели и всичко е било цветя и рози. Те имат прекалено големи ореоли (заслужено) над главите си и някак си няма да е толкова романтично думата „омраза“ да върви ръка за ръка с имената им. Но за този случай е точно така.
Първоначално двамата сформират приятелски отношения във времена, когато Касиус Клей е обществен враг номер 1 на бяла Америка. Той отказва да влезе в армията, за да бъде пратен във Виетнам и губи титлите си, боксовия си лиценз и парите си. Именно „Димящия“ Джо подава ръка на Али в онези времена и му заема пари, за да може да продължи с тренировките и да се върне на ринга.
Когато обаче това става факт, феновете искат да видят двамата на един ринг по едно и също време. И това се случва през 1971 г.
Никой не може да промотира боксови мачове като Али, но когато голямата му уста се отваря, тогавашният световен шампион Фрейзър не вярва на ушите си. „Най-великия“ го обижда на расова основа и го нарича „Чичо Том“, а във времена на тежка сегрегация в САЩ, то е разбираемо защо Фрейзър не приема толкова леко обидите от „свой“.
Фрейзър обаче изненадва всички и взима първия мач, печелейки чрез единодушно решение след 15 зверски рунда. Али губи за пръв път в професионалната си кариера и мнозина го отписват. Но са в грешка.
Три години по-късно двамата се срещат в мач-реванш, който отново се провежда в „Медисън Скуеър Гардън“. Това си остава най-незначителният двубой между тези двама титани. Залогът в мача е среща с тогавашния шампион Джордж Форман, който преди година е взел титлите именно от Фрейзър.
За разлика от първия двубой, тук битката продължава 12 рунда. Този път Али печели чрез единодушно решение и изравнява резултата в серията – 1:1, сервирайки втората професионална загуба на Фрейзър.
Така се стига до кулминацията във враждата между Джо Фрейзър и Мохамед Али. Третата и последна битка между тях е насрочена за 1.10.1975 г.
Али отново е на световния връх и изживява най-добрите си години на боксовия ринг. От другата страна е Фрейзър, чийто най-силни времена са отминали. Преобладаващото мнение е, че Али се е смилил над Фрейзър и този „предрешен“ мач се състои, за да може „Димящия“ да прибере една последна голяма сума.
Настроенията в двата тренировъчни лагера са коренно различни. Фрейзър тренира здраво и до полуда, докато Али се забърква в любовна афера, която не остава скрита от медиите и от жена му. Али продължава с расовите обиди към опонента си, наричайки го „Шампион на белите“, а това още повече ядосва Джо, който също като своя съперник е имал тежко детство и юношески години заради цвета на кожата си.
Температурата в Манила надхвърля 40 градуса и двамата излизат на ринга сякаш току що са излезли от душа. Целият свят е притаил дъх. Зрелището се излъчва в 68 държави по земното кълбо.
Следващите 14 рунда са най-впечатляващото нещо, което бокса някога е виждал. Двамата буквално се съсипват от бой. Али вкарва мощни удари в главата на Джо, а той му отвръща с тирада в тялото. Съперниците показват безстрашие и сърце, а техниките и ескиважите тотално биват забравени след 10-ия рунд, когато единственото нещо, което ги държи на крака, е волята им.
Краят не срещата идва изневиделица. В последната почивка между 14-ия и 15-ия рунд, когато двамата боксьори са в ъглите си и дишат тежко, треньорът на Фрейзър – Еди Фъч, решава да прекрати двубоя, виждайки как изглежда боксьорът му. Джо е практически сляп от 13-ия рунд насам, цялото му лице е подуто и очите му едвам се виждат. Първоначално „Димящия“ отхвърля идеята мача да бъде прекратен, но треньорът му настоява и Али бива обявен за победител.
След срещата шампионът казва, че никога не се е чувствал по-близо до смъртта.
„Никой не се е бил така с мен, както го прави Джо Фрейзър“, споделя Али в интервюто след мача.
„Удрях го с такива удари, с които бих разрушил крепостните стени на един град“, разказва Фрейзър по-късно.
Две изречения, които говорят сами по себе си!
Comment(1)
Comments are closed.