Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019 г. (III част) | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Бокс Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019 г. (III част)

Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019 г. (III част)

Боксовите срещи, които бихме искали да видим през 2019 г. (III част)
0

Отива си една пълна с емоции година. Видяхме много качествени и исторически мачове, но е време да погледнем към това, което ни се иска да видим през задаващата се 2019-та. Както в първите две части на поредицата, така и днес ще помечтаем за бъдещите битки на любимците ни. А пък ако вземе, че мечтите се превърнат в реалност, то 2018-та бързо, бързо ще бъде забравена.

Саул Алварес, 28г. (51-1-2), Мексико – Джермал Чарло, 28г. (28-0-0), САЩ

Истинският шампион на WBC в средна категория срещу „временния“ шампион. Това ще бъде първата защита на колана за „Канело“ и евентуален мач ще покаже дали Алварес наистина е с едни гърди напред от останалите в средна категория.

Снимка: БТА

Алварес е шампион в три различни категории, но се чувства в свой води именно в средната. Спечели коланът след спорната си победа над Генади Головкин в средата на септември и макар много хора да са на мнение, че „Канело“ не заслужаваше победата, то в никакъв случай не загуби срещата (за разлика от двубоя с казахстанеца през 2017 г.) Мексиканецът бе по-активният боксьор от Головкин и този път демонстрира далеч повече агресия и постоянно търсеше размените и боя. Нещо, което бяхме позабравили от него. Мачът му с Роки Филдинг бе в графата пародийни, но той няма никаква вина за това. Англичанинът реши да допусне Алварес близо до себе си, а срещу боксьор като „Канело, който обича настъплението напред и може да нанася страшно силни удари, това е равно на катастрофа. Мексиканецът е показал, че може да се адаптира към стила на опонента си и в зависимост от него да предложи различни неща – да бъде търпелив, да търси бърз нокаут или да се защитава. Със сигурност не е дефанзивен гений като Флойд Мейуедър, но това може да се отнесе за почти всички налични боксьори в момента.

twitter.com

Джермал Чарло е временен шампион на WBC от 21 април, когато победи Хюго Чентено-младши с нокаут във втория рунд. Преди седмица победи Матвей Коробов малко незаслужено, но трябва да се отчете факта, че Коробов бе сложен в двубоя 5 дена преди събитието. Както Алварес, така и Чарло са били „поощрявани“ от съдиите в миналото си, но правилата в професионалния бокс са много разтегливо понятие, особено в Америка. Джермал Чарло не притежава най-респектиращия ляв прав в света, но движението му по ринга е изключително нестандартно и благодарение на него вкарва тежки удари в неочаквани моменти и зони на противника. Също като Алварес, предпочита да малтретира тялото на съперника си, а когато се защитава може да те накара да пропуснеш с всеки един удар заради експлозивността си и бързината в движенията на главата. Дясното му кроше може да причини много проблеми, а и американецът определено притежава добро кардио, защото в заключителните рундове на битките си е свеж и все още може да пласира и количество, и качество.

Олександър Усик, 31г. (16-0-0), Украйна – Джоузеф Паркър, 26г. (25-2-0), Нова Зеландия

Ако Усик е наистина сериозен за качването си в тежката категория, то Джоузеф Паркър е чудесен вариант за входящ тест. И двамата вече имат опит в Англия и са харесвани от публиката, така че интересът и парите не би трябвало да са проблем.

twitter.com

Джоузеф Паркър завърши годината подобаващо с победа над непретенциозния Александър Флорес, но като цяло 2018 г. не беше успешна откъм резултати. Загуби титлата си на WBO от Джошуа, а след това падна с единодушно решение от Дилиън Уайт. Тези поражения обаче, могат да бъдат квалифицирани като „очаквани“. Паркър не е каймакът на дивизията, но има нужните качества, за да бъде в топ 10 дълго време. „Кивито“ има опасен ляв прав, който използва често за финтиращи движения и за разпокъсване на защитата на съперника си. Височината и разтега му не са от най-впечатляващите за категорията, но за сметка на това знае прекрасно как да пази дистанция и кога да стой близко до опонента. Обича да „помпа“ тялото на противника. Разчита повече на силата си, отколкото на тайминга и точността, но в тежката категория не може да имаш всичко. Защитата му определено не е на нивото на Джошуа или Тайсън Фюри, но се е доказал като боксьор, който се бие до последно.

twitter.com

Олександър Усик прегази всичко в полутежката категория и съвсем резонно иска да се качи при големите пари и слава. Главната му цел е Антъни Джошуа, но украинецът трябва да е наясно, че габаритите и физическите му данни все още го държат на поне година разстояние от мач с „Ей Джей“. За тежката категория ще трябва да качи минимум десет килограма, но ще трябва да ги разпредели успешно по цялото си тяло, защото подвижността му ще спадне, а тя е много голяма част от иначе прекрасната му игра. Усик е с обратен гард, но десният му прав е по-мощен от този на много боксьори с нормален гард. Играта му с крака е сравнима единствено с тази на Ломаченко, който е с 30 кг по-лек. Усик прекрасно скъсява и увеличава дистанцията, търпелив е и много умен. Понякога може да изглежда предпазлив, но истината е, че е изключително умен боксьор, който много добре разбира кога да избухне в атака и кога се опитват да го вкарат в капан. Едва три от 16-те му победи са дошли в първата част на двубоя, което ни показва, че знае как да разпределя силите си равномерно.

Дилън Уайт, 30 г. (25-1-0), Англия – Дионтей Уайлдър, 33 г. (40-0-1), САЩ

Двубой, който ще прикове вниманието дори на баба ви. Без значение на мястото, доходите ще са рекордни и за двамата. Уайт отдавна се „точи“ на Уайлдър и иска титлата му, а и по едно време беше официален претендент. От тогава обаче се случиха толкова неща, че им изгубихме нишката…

twitter.com

Дилиън Уайт изпраща една от най-успешните си години. След 12-рундовата скука с Хелениус в края на октомври 2017 г., англичанинът нашамари последователно Лукас Браун, Джоузеф Паркър и Дерек Чисора. И ако Браун отдавна вече спада към категорията любители на спорта, то последните две имена са в топ 10 на дивизията. Англичанинът е на път да си осигури двубой с Антъни Джошуа, но моето скромно мнение е, че все още. А и едва ли някога ще може да победи сънародника си. През последните години Уайт натрупа много полезни рундове и вече е различен боксьор – по-умерен и умен е между въжетата, не се хвърля като подивял всеки рунд и в дефанзивен план е далеч по-бърз. Мачовете му с Чисора показаха, че може да търпи на много бой, но също така може да отвръща подобаващо. Не изпитва проблеми да се боксира от всяка една точка на ринга и явно доста добре разучава противниците си, защото рядко пъти бива изненадан от действията им. Ако има боксьор, който заслужава мач за световна титла, то това е именно Дилиън Уайт.

twitter.com

Ако 2018-та бе добра за Уайт, то какво можем да кажем за Уайлдър! Американецът най-накрая се би с големи имена от тежката категория и заработи рекордни хонорари. И още по-важно – двубоят му с Фюри върна тежката категория на бял свят в САЩ. Да, Уайлдър не трябваше да посреща 2019-та като шампион на WBC, но правилата и реферирането на боксови срещи са се превърнали в мноооого разтегливи понятия. От техническа гледна точка, „Бронзовият бомбардировач“ е далеч от истината, но той разполага със страховита сила в ръцете си, която явно му върши достатъчно работа. През повечето време правите му удари и разположението на краката му може да ни накара да се хванем за главите, но Уайлдър има пълното право да вярва в победата си до последно, благодарение именно на първичната сила, която притежава. Мисля си, че мач с Уайт е печеливш избор за Уайлдър, защото при евентуален реванш с Фюри на английска почва, американецът най-вероятно ще загуби пояса си, а това би му коствало и големите торби от мач с Антъни Джошуа.