Начало Бокс Борислав Бояджиев: Само талант не е достатъчен, трябва да положиш и много усилия
0

Борислав Бояджиев: Само талант не е достатъчен, трябва да положиш и много усилия

Борислав Бояджиев: Само талант не е достатъчен, трябва да положиш и много усилия
314
0

БИОГРАФИЯ
1988 год. – Средно образование – ЦСУ “Олимпийски надежди” София, специалност “Бокс”
1994 год. – Висше образование – Национална спортна академия, специалност “Треньор по бокс”
199 –2002 год. – Треньор по бокс – ЦСКА
2002–2006 год. – Треньор по бокс – НСА
2003–2006 год. – Помощник треньор на национален отбор по бокс – мъже
2006–2008 год. – Главен треньор на Мадридската федерация по бокс–Испания
2008–2009 год. – Треньор по бокс в “Академик”
2012–2014 год. – Старши треньор на националните отбори по бокс за юноши и младежи
2015 год. – Главен треньор в Спортен център “Пулев” и в Спортен клуб по бокс “Боксова академия”
Сертифициран треньор на Международната федерация по бокс AIBA–3 stars, WSB и APB
ПОСТИЖЕНИЯ КАТО ТРЕНЬОР
Бронзов медалист от Олимпиада “Лондон 2012”
Двукратен европейски вицешампион
Трикратен носител на купа “Странджа”
Олимпийски шампион за младежи
Двама европейски шампиони за юноши
Двама европейски шампиони за младежи
Петима сребърни медалисти от Европейско първенство за младежи
Седем бронзови медалисти от Европейско първенство за младежи
Трето отборно място на Европейско първенство за младежи
Отборен шампион на Испания за за юноши и мъже за 2007 и 2008 год.
Най-добър треньор на Българска федерация по бокс за 2013 год.
Най добър треньор на Професионална боксова федерация за 2008 и 2009 год.

– Здравей Боби, разкажи ни нещо повече за братя Пулеви, къде се запознахте?
– Познавам Тервел и Кубрат от 1995 г. Тогава започнах работа като треньор в ЦСКА и те вече бяха започнали да тренират. Спомням си как един ден баща им ги доведе в залата. Тервел беше на 11 г. и тежеше 36 кг., а Кубрат беше на 13 г. – 48 кг. Това беше годината, в която той за първи път стана републикански шампион. Все още си спомням състезанието като ден-днешен. Кубрат победи в четири двубоя и взе златен медал за отбора си, заедно с още едно момче – Данаил Иванов, в най-малката възрастова група за ученици. Тогава Тервел нямаше право да се състезава, защото беше малък. Поради финансови причини, за около 2,3 години, на мен ми се наложи да се оттегля от бокса, защото по онова време със спорт много трудно можеше да се живее. Но сърцето ме дърпаше отново към бокса и след като се върнах започнахме отново да работим, повече с Тервел. Вече около двайсетина години сме заедно и мога да кажа, че пораснахме заедно, както те като състезатели, така и аз като треньор.
– Кое надделява при тях – талантът или трудът?
– Ако искаш да постигнеш нещо, само талант не е достатъчен, трябва да положиш много усилия, за да го развиеш достатъчо. Треньорите играят ключова роля за това да те напътстват, да ти дават правилните съвети.
– Какво искате да постигнете заедно с Тервел, като екип от тук нататък в професионалния бокс?
– По принцип една кариера в професионалния бокс се увенчава, когато се стига до мач за титла, независимо дали е европейска или световна. Тогава кариерата влиза в своя апогей. Без значение дали ще спечелиш, или ще загубиш такъв мач, най-добрите се изправят един срещу друг и двамата показват на какво са способни. Много бих бил щастлив да се стигне до там и Тервел да спечели такава титла, но всичко е въпрос на подготовка, на решения и когато се стигне до такива нива, обикновено шансовете и на двамата са изравнени. Надявам се Тервел да стигне до такъв мач в своето развитие и да го спечели, разбира се, независимо с кой треньор ще бъде.
– Защо Тервел започна толкова късно с професионалния бокс?
– Започна по-късно, защото през 2012 г., след като взе медал от Олимпиадата, международната федерация по бокс за аматьори се опита да се противопостави на професионалните организации и създаде един свой проект. С него те целяха да задържат всички звезди след Олимпиадата и да започнат да развиват малко по-комерсиално бокса. За съжаление, или не, този проект пропадна. Но договорът на Тервел беше такъв, че в рамките на четири години ако беше подписал с някоя друга организация, неустойките, които трябваше да плати, бяха много сериозни. В такъв момент, нямаше смисъл да се избързва. С времето всяко нещо си идва на мястото.
– Как мина мачът в Чикаго през твоите очи, разкажи ни за емоциите, които изпитахте и как ви посрещна публиката?
– Мачът мина по начина, по който всички имахме желание да мине. С една много бърза и чиста победа срещу американския противник. Това беше и първия мач на Тервел на американска земя. Публиката беше уникална. Създаде атмосфера сякаш си играехме в домашни условия. Много заряд имаше в тези хора. Такава подкрепа и емоция съм усещал единствено в „Арена Армеец“, когато се играеха мачовете на Кубрат и на Тервел през миналата година. Искам да изкажа сериозни благодарности към всички българи, които бяха в залата и ни подкрепиха.

В-к „България“

chicago.bg

(314) прочитания