Борислав Иванов – Яйцето: Не ме е страх от Боби Бокса | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Бокс Борислав Иванов – Яйцето: Не ме е страх от Боби Бокса

Борислав Иванов – Яйцето: Не ме е страх от Боби Бокса

Борислав Иванов – Яйцето: Не ме е страх от Боби Бокса
0

Борислав Иванов – Яйцето е едно от откритията в българския професионален бокс през 2018 г. Той е в серия от пет поредни победи. Последният успех беше на голямата галавечер в „Арена Армеец“. Тогава 28-годишният боксьор, който живее в Горна Оряховица, игра със сърбина Сладжан Драгишич. Техният мач беше със статут на междинен и трябваше да запълни телевизионната програма при нокаут. Заради оспорваните битки двубоят се игра непосредствено след основния мач между Кубрат Пуелв и Тайсън Фюри.

Преди броени дни Яйцето (7 победи, 4 с нокаут и 1 загуба) получи сериозно предизвикателство от доста по-опитния Борислав Занков – Боби Бокса. Между тях се очертава нова вражда по подобие на нашумелия сблъсък между Йосиф Панов – Пепелянката и Стилиян Костов – Убиеца.

– Борислав, записахте много убедителни победи през годината. Как оценявате 2018-а за вас?
– Доста добра, защото реално това е първата година в моята кариера. Започнах 2018-а със загуба в Швейцария. Според мен спечелих този мач, но се бих срещу шампиона на Женева. Нямаше как да ми дадат победата. Можеше поне равенство, за да не ме ощетят. След двубоя момчето дойде при мен. Каза ми браво и евала. Призна ме, че съм железен боксьор.

– Това ви беше първият и единствен мач в чужбина. Мислите ли вече да търсите нокаути, за да не оставяте на съдиите да решават изхода?
– Има го като вариант. Сега тренирам повече, за да направя по-убедителна победа, когато изляза в чужбина. Искам да се докажа там. Проблемът при мен е, че нямам аматьорски мачове. Тепърва изгрявам. Двубоя в Швейцария беше нещо като проба, за да видим дали ще се получат нещата.

– Как станахте професионален боксьор?
– Тренирах си любителската във Велико Търново. Започнахме със Захари Мутафчиев. Той има голям опит и отделя много внимание. Накара ме да се пробваме в рейтингов мач. Спечелих в първия рунд. Запалих се. Промених доста неща по отношение на подготовката. Преди наблягах повече на визията и фитнеса. Сега шест дни правя боксови занимания. Отделно тренираме за сила.

– Как успявате да се издържате, защото в България професионалният бокс трудно може да е основно препитание?
– Работя във фирма „Делта Гард“ като охранител. Марин и Митко ми помагат, както и Атанас Начев. Много съм им благодарен. Самият аз се включвам като треньор на деца в боксовия клуб на фирмата „Локомотив“ (Горна Оряховица).

– Какви са вашите цели за 2019-а?
– Моят мениджър Васко Алексеев се занимава с това. Той преценява предложенията. Сега много се говори за евентуален мач за титлата на България в средна категория срещу Борислав Занков (смее се). Приел съм неофициално. Още не се знае дата. Затова гледам да не лая много по-медиите. Принципно не харесвам тези неща, които прави Боби (Занков). Преди него по същия начин се държа и Иво Кръстев – Дивака, който се канеше как ще ме убие и утрепа.

– Занков каза как е готов да се сбие с вас още на кантара и ще ви покаже кой е шампионът на България.
– На ринга играеш с ръкавици. Който е по-подготвен – побеждаваш. Убийството е на улицата. Все пак нямаш пистолет в ръката. Изобщо не ме е страх. На подобно ниво няма неподготвен боксьор. Не е като да хванеш някой за ухото и да го пуснеш. Ще се бием за титлата на България, а това е сериозна работа. Опитът е много важен при професионалистите, но и аз тренирам и правя спаринги. Нямам никакви притеснения от Занков и от неговите приказки. Корав боксьор е и ще направим хубав мач.

– Какво казахте на Дивака, след като го нокаутирахте?
– С момчето се познаваме и се виждаме по галавечери. Не съм имал пререкания. Каза ми, че мачът му с мен е бил урок, за да се готви по-добре занапред и да не подценява съперника. Същото е и с Боби Бокса.

– Имате много интересна татуировка „Killer on the Road“ (Убиец на улицата). Каква е идеята?
– Хареса ми и поисках да си я направя. Не е нещо, което е свързано с бокса. Сложих си я на стомаха.

– Откъде идва вашият прякор Яйцето?
– По принцип съм от Разград. От 10 години живея в Горна Оряховица. Навремето на вуйчо ми така са му казвали. И сега на мен.

– Цяла вечер чакахте да се биете на галавечерта в „Арена Армеец“. Как ви се отрази това?
– Чакането направо ме уби. Но по-важното е, че получих покана да играя на тази галавечер. Беше чест, защото българите не бяхме много. Бях готов и съблечен още от 9 часа с ръкавиците. Нямаше как да ги сваля, защото бяха подписани от съдията. Напрежението беше голямо. Чакахме да ни повикат. Трябваше да изляза преди мача на Кубрат, но в последния момент казаха, че няма да има телевизионно време. Върнаха ме. Имаше два варианта. Или да не се проведе мача, или след това да се бием. Бях вече прегорял. Целта ми беше да нокаутирам сърбина от първия рунд. Беше ми писнало. Загрявах, изтивах. Моят съперник ми отвори веждата още от първата минута. Треньорите ме надъхаха и спряха кървенето. След това ми отвори още една аркада. Общо бяха три след удари с глави. Зашиха ме с 15 шева. Сърбинът е корав. Не е лош. Хареса ми като стил. Удря здраво. Но излязох с идеята, че няма как да загубя.