Георги Долапчиев-Долапа: Спечелих „Странджата“ с 38°C температура | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Бокс Георги Долапчиев-Долапа: Спечелих „Странджата“ с 38°C температура

Георги Долапчиев-Долапа: Спечелих „Странджата“ с 38°C температура

Георги Долапчиев-Долапа: Спечелих „Странджата“ с 38°C температура
0

Екипът на Boec.BG се старае да ви запознава не само с бъдещето и настоящето на бойните спортове у нас, но също така да отдава нужната почит на миналото, без което нямаше да сме на днешната стълбичка.

Днешният ни герой е небезизвестният Георги Долапчиев-Долапа. Роден през 1957 г., той е сребърен медалист от Европейското за младежи през 1976 г., носител на купа „Странджа“ от 1981 г. и един от най-колоритните и интересни хора в богатата боксова история на България.

От доста години насам „Долапа“ е треньор по бокс в столичния спортен комплекс „Олимпия“ в квартал Люлин. Ето какво каза той в специално интервю за читателите на Boec.BG:

– Привет, Долап? Къде те намираме?

– Намираме се в спортен комплекс „Олимпия“ в София, по-точно в ж.к. Люлин 10.

 

Снимка: Boec.BG

– Няма ли празници за теб?

– Какви празници? (смее се) Хората искат да спортуват, да изкарат всичката храна и токсини от тялото.

– От колко време преподаваш?

– От 15 години съм треньор, преди това 20 години съм играл.

– Разкажи на читателите ни за себе си?

– Започнах да тренирам от 17-годишна възраст в ЦСКА. Треньори ми бяха Тодор Чакъров и Васко Касабов. След това продължих в спортната школа АШВСМ „Чавдар“ в София (Армейска школа за високо спортно майсторство). Докато служех в ЦСКА взех сребърен медал от Европейското в Турция за младежи през 1976 г. в категория до 75 кг. Победих испанец и руснак, но на финала ме спря Валтер Лехнхард. До ден днешен му помня името. Една от най-тежките ми загуби. След това ме приеха студент в Академик, където изкарах около 9 години. Там треньори бяха Иван Трайков, Симеон Александров, Николай Михайлов, Стефан Никос и Богомил Буров-Богето. После бях 4 години и в Локомотив (София) като играещ треньор и на 34 години спрях. Последваха няколко години далеч от спорта, но след време осъзнах, че се чувствам най-добре в залата. Вече 6 години съм тук в „Олимпия“. Сутрин от 08:00 до 14:00 и после от 16:00 до към 22:30. Имало е дни, когато в залата са тренирали 40 човека наведнъж. По стъклата течеше вода. Сега вече се откриха повечко зали, но хората продължават да си идват, което само ни радва.

– Кой те насочи към бокса?

– Баща ми, лека му пръст. Той бе тренирал дълги години бокс и борба. Заедно започнахме с Пламен Атанасов. Баща му бе много голям боксьор в тежка категория – Благой Атанасов. После стана и много добър съдия.

– Бил си свидетел на първите стъпки на много хора. Кое е първото нещо, което забелязваш, когато някой нов влезе в залата?

– Веднага забелязвам дали е стегнат, дали е отпуснат, дали е притеснен от нещо. Хората са различни. Някои усвояват материята много по-бързо, други им трябва повече време. Тренирал съм и хора с леки психични отклонения. Там трябва да дадеш още повече от себе си, да му обясниш някои неща десетки пъти. Трябва да имаш много търпение и да му говориш отново и отново. Работя и с много деца. Там е съвсем друга работа. Те са по-буйни, по-палави. Трябва винаги да им хвърляш по едно око, за да не се наранят и да не стане някоя беля. Залата ни е добре оборудвана, но най-важното не е обстановката, а самият треньор и методите му. В тази работа трябва да си и малко психолог. Да знаеш как да ги предразположиш и да ги отпуснеш. Трябва да знаеш кога да се избъзикаш и кога да се скараш. Тук сме приятели, не врагове. Все пак идващите искат да научат нещо, но това става само с много старание. Не става за един час или за една седмица. Има ли постоянство, резултатите ще дойдат по-бързо, отколкото предполагаш.

Снимка: Boec.BG

– На какво се стараеш да научиш хората, които тренират при теб?

– Най-важното е трудолюбието. С труд се постига всичко! Отдавна съм се убедил в това. Няма човек, който да не успее с труд. Това дето го разправят, че от работата се гърбавее…не е вярно. От работата се хубавее, тя ти дава стимул. Започваш да виждаш благото в човека. Това за мен са най-важните неща – честността и трудолюбието.

– Колко процента от бокса според теб е физическо и колко психическо?

– Интересен въпрос. Може да си много силен физически, да удряш здраво, но ако си страхлив и нямаш сърце, няма смисъл от физиката. Трябва да си боец. Имал съм много случаи на по-слабички момчета, които обаче са били много по-надъхани и остри и побеждават хора с една-две глави над тях. Бих казал, че 70% от бокса е в главата, другото е в ръцете и краката.

Снимка: Boec.BG

– Кажи защо е толкова трудно да се вкара правилно ляво кроше?

– Трудно е за тези, които не им е показано правилно (смее се). Ако искаш един удар да ти е перфектен, трябва милиарди пъти да го дадеш. Да имаш хъс за тая работа, злоба. Дали ще е на чувал, дали на стенната възглавница, дали на лапа, дали в игра – всичко опира до повторението. Повторение до побъркване!

– 1981 г. печелиш „Странджата“ в категория до 81 кг.

– Паметна година! Спомням си, че последните дни ме хвана страшен грип. Тогава д-р Николов, лека му пръст, ми даде една шепа антибиотици и ми каза следното: или оставаш в бокса завинаги или просто ще бъдеш един добър боксьор, който някога е играл. „Странджата“ е печелена само от доказани хора. За да стигнеш до купата, трябва да положиш много труд. На финала излязох срещу световния шампион при младежите – Александър Милов от Русия. Преди това бях победил кубинец и унгарец.  И двамата с нокаут в първия рунд. На финала срещу Милов бях с 38 градуса температура. Целият горях, но се стегнах и след първия рунд го отказах. Не можеше да продължи и вдигнах залата на крака.

– И за финал, какво си пожелаваш за 2019 г.?

– Само здраве! Нищо друго. Всичко друго си го имаме. Имаме си прекрасна зала, добър колектив, хубави колеги, свестни момчета. Нищо друго освен здраве не ми трябва. И може би мъничко късмет, айде. Има ли здраве – всичко друго е ок. Идваш тук, потиш се, къпеш се и си тръгваш бодър и свеж. На 31.12 ще имаме безплатни занимания. Искаме да се отблагодарим на тези момчета и момичета, които цяла година са ни хранили. Малко е, но е от сърце. И както казва Кубрат – продължаваме напред и само напред!

Снимка: Boec.BG