Начало Бокс Мохамед Али: Искам хората да се обичат така, както обичат мен

Мохамед Али: Искам хората да се обичат така, както обичат мен

Мохамед Али: Искам хората да се обичат така, както обичат мен
75
1

Мохамед Али е мъртъв. Това е изречение, колкото трудно за писане, толкова и трудно за разбиране. Макар и парализиран в шампионските рундове на своя живот, очите му блестяха и умът му сечеше като тупаниците, с които тормозеше всичките си 61 опоненти. Мнозина се надяваха, че той никога няма да напусне купона. Али, роден илюзионист, не престана да ни дразни до края.

Което ни напомня една история. Нервен пасажер, но още по-голям егоист, Али отказва да си закопчае колана въпреки молбата на стюардесата. „Суперменът няма нужда от колани“ – протестира той шеговито. „Суперменът няма нужда и от самолети“ – репликира находчивата красавица. Анекдотът разкрива егото и страстта му към дяволии.

В един спорт на лъжи, Али беше ултимативният ментърджия. Да вземем култовата снимка на младия Касиус Клей, позиращ по време на спаринг под водата – страхотна фотография, украсила корицата на сп. „Лайф“ през 1961 г. Тогава фотографът Флип Шулке и издателите не са знаели, че Али не може да плува, и се наложило да показва ловкостта си на сушата. Може би най-заслепяващата соло демонстрация на гения на Али е 3-рундовото унищожение на Кливлънд Уилямс- Голямата котка през 1966 г. в Хюстън (града, където е арестуван 5 месеца по-късно, когато отказва армията).

Същата вечер той кръжи над ринга като ангел и бъхта като дявол. Насъбралият се гняв в сърцето му, в резултат на борбата срещу правителството на САЩ, прелива в юмруците му и енергията, която влага в работата си, е страховита. Калпавият тв образ от средата на 60-те не успява да размие неговата мощ. Уилямс, уличен бияч със стар куршум в тялото, е съвършено безпомощен пред отровата на Али. А как да забравим титаничния сблъсък Мохамед Али – Джо Фрейзър на 1 октомври 1975 г. в Манила, Филипините.

Четири години след първата им среща Али и Фрейзър се изправят лице в лице на филипинска земя в третата и последна част от най-великата трилогия в историята на бокса. Али печели двубоя, станал известен като Трилърът в Манила, а с това и големия спор с Фрейзър след 2:1 победи.

Сблъсъкът им e изключително интензивен, двамата си разменят невероятно тежки удари в рамките на 14 рунда. Преди старта на последния 15-и рунд треньорът на Фрейзър Еди Фуч решава да спре своя възпитаник и Али печели с технически нокаут.

Победителят, който също е обмислял да се откаже в хода на двубоя, признава, докато изнасят и двамата на носилки: „Това беше най-близкото нещо до смъртта, което съм изпитвал“.
Дарбата на Али да пързаля се разпростира във всички сфери на живота, особено когато отвърже сиджимката. Дали някой наистина открадва колелото му, когато е на 12 г., и полицай го насочва към бокса със съвета:

„Ако искаш да докопаш крадеца, трябва да се научиш да удряш!“ Може би. До ден нешен никой не е сигурен дали наистина е хвърлил олимпийския си златен мидел в р. Охайо на връщане от Рим през 1960 г. Казва, че бели рокери го тормозили в крайпътно кафене извън Луисвил. „Ако с трал чистите реката в продължение на хиляда години, по-скоро ще откриете русалка, отколкото златен олимпийски медал“ – заяви веднъж писателят Джери Изенберг. Али призна пред друг писател, Дейвис Милър, че митът с медала бил просто сензация (както с подводната снимка). Може би.

А когато МОК му връчи в замяна друг медал на Атланта-96, той така силно се развълнува, че пак замириса на театър. Не беше обаче менте, когато през 1981 г. Али спаси самоубиец, решен да се хвърли от 9-ия етаж в Лос Анджелис. Шампионът игнорира тълпата, скандираща името му, и изкачи стълбите. От съседния прозорец му извика: „Ти си мой брат, аз те обичам. Искам да ми дойдеш на гости!“. „Не мога да повярвам, че плачеш за мен, шампионе!“ – изненада се онзи. За 20 минути Али го нави.

Всеки искаше парче от Али, и накрая той позволи всеки да вземе, каквото пожелае. Самият той намираше съкровища навсякъде. „Спортс Илюстрейтид“ го определи за „Спортист на века“, а Би Би Си го направи Спортна личност на века. Тези награди, заедно със златния олимпийски медал и всички профи титли обаче, по-скоро украсяват, отколкото определят неговото мъжество, защото истинският му гений се простира далеч извън боксовия ринг. “Аз не трябва да съм онова, което вие искате да бъда“, заявява той.

Семейството му пусна заявление от негово име, което обобщава философията му и всичко, написано някога за него: „Искам хората да се обичат така, както обичат мен. Това ще бъде един по-добър свят“.

„7 дни спорт“

(75) прочитания

Comment(1)

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.