Радослав Панталеев: Искам квота и медал от Олимпийски игри | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Бокс Радослав Панталеев: Искам квота и медал от Олимпийски игри

Радослав Панталеев: Искам квота и медал от Олимпийски игри

Радослав Панталеев: Искам квота и медал от Олимпийски игри
0

Носителят на бронзово отличие от Световното първенство по бокс в Русия – Радослав Панталеев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Това бе първо отличие за страната ни от шампионат на планетата след 10-годишна пауза. Сега боксьорът мечтае за олимпийска виза и почетна стълбичка в Токио през 2020 година.

– Здравей, Радославе! Как си? Отмина ли еуфорията от спечеления бронзов медал на Световното първенство?

Добре съм и съм щастлив от успеха. Еуфорията вече премина и сега започваме да се готвим за другите състезания. Имаме републиканско в края на месеца, предстои ми лагер в Германия за две седмици. Добре се чувствам.

– Даваш ли си сметка какво постигна с отличието на шампионата на планетата?

Да, един голям успех за България, за българския бокс и за българския спорт. От много отдавна нямахме медал. Доста трудно се взима отличие на европейско или световно. Всички страни развиват бокса много и няма слаби.

– С какви амбиции тръгна към Русия? Вярваше ли, че ще стъпиш на почетната стълбичка?

Преди състезанието не съм имал никакви очаквания, защото подготовката ми не премина, както трябва да се тренира за едно световно първенство, защото имах проблеми с ръката. Но като отидох там, минаха мач след мач и усетих, че мога да постигна този успех. Мислех първо за първия мач, след това за втория, отначало не съм мислел за медал и така до полуфинала.

– Съжаляваш ли за отпадането ти на полуфинала от представителя на домакините Муслим Гаджимагумедов? Какво не ти се получи в тази среща?

– Като че ли руският боксьор бе по-добре подготвен тактически от мен. 100 % бяха изгледали много мои мачове. Правеше точно това, което на мен не ми е удобно. Натискаше ме надолу, бягаше доста с краката, нанасяше по-леки прави удари.

– Постигна победа над бившия номер 1 Ерисланди Савон, племенник на легендарния Феликс Савон, който е трикратен олимпийски шампион. Изпитваше ли респект към кубинеца и с какво го изненада?

Гледах му мачовете още в началото на състезанието. Бях си казал да победя първите двама противници. Вярвах в себе си, че ще го победя, защото той си играеше в зоната на комфорта. Другите му опоненти не търсеха успеха, като че ли се бяха примирили, че е световен шампион. Просто си седяха при една спокойна игра и естествено той ги побеждаваше. Знаех, че ако го напъна както трябва на темпо, няма да издържи.

– Кой те поздрави първи за успеха в Русия, кат изключим хората от треньорския щаб?

Първо с близките се чух, с майка ми и баща ми. Много хора ми писаха и ми се обадиха.

– Коя е причината българският бокс да бъде ощетяван на големи форуми? Пречим ли на някого?

Просто може би нямаме лоби, не влизаме в сметките на никой. Така си го обяснявам аз.

– А как действа това на вас – състезателите, когато знаете, че дори и да се боксирате добре, други фактори влияят върху решенията на съдиите?

След такова ощетяване доста трудно продължаваш напред. Трудил си се, тренирал си, по-добър си и накрая вдигат ръката на другия…

– Зададох ти този въпрос, защото на Европейските игри в Минск загуби именно след подобно решение с 2:3 гласа. Какво си каза тогава?

Това беше едно от последните състезания. Почти на всяко едно европейско отпадах по спорен начин и с ощетяване. Оставах все на косъм от медала. Дори след европейското усещах, че почва да ми писва, да се отчайвам, защото вече съм на 26 години и все отпадам на косъм от отличието. Питах се кога ще взема медал. Но продължих да тренирам. Като съм се хванал, няма как!

– Виждаш ли развитие на бокса у нас? Има ли млади таланти, които да върнат славата на този спорт?

Иска ми се да вярвам, че има. Не познавам всички от по-малките възрасти, но има подготовка за тях, има лагери, развиват ги. Според мен би трябвало да дойдат нови таланти, които да носят големи успехи.

– Когато говорим със спортисти, винаги стигаме и до въпроса с финансирането. Според теб достатъчно ли е то, за да подготвяме конкурентни боксьори на водещите сили?

Да, това е един от големите проблеми. Доста години съм бил без такова финансиране, беше трудно. Но ако искат да станат нещо, трябва да стиснат зъби и да тренират, докато постигнат някакъв успех. След това става по-лесно и има финансиране. Но процесът, докато започнеш да взимаш някакво финансиране е доста труден и повечето момчета заради това се отказват. Има добри боксьори, които просто няма как да живеят само от бокса. Тръгват на работа и новото няма как да е така високо, за да се постигат успехи.

– Какво ти предстои до края на годината?

В края на месеца имаме републиканско първенство в Благоевград и следващата седмица професионална лига.

– Спомена, че заминаваш за Германия – каква е причината?

Викат ме на спаринги за една или две седмици в „Зауерланд“ – клуба, в който Кубрат се състезаваше.

– Защо избра бокса? Кой те заведе в залата? Любов от пръв поглед ли бе това за теб?

От малък като гледах клипове и филми за Майк Тайсън, много ми допадна. Баща ми ме заведе в залата, бях 9 или 10-годишен. Започнах в Спартак (Плевен) и бях доста нахъсан.

– Какво почувства, когато излезе за първи път на ринга? Изпита ли страх?

Не, никога не ме е притеснявало, че ще получа удари. От малък се притеснявах как ще завърши мачът, да не се изложа, дали ще победя.

– В онези години имаше ли кумир? Кой от легендите в бокса те е впечатлявал най-много и с какво?

Тогава още нямаше толкова клипове в Интернет, както сега и карах баща ми да ми търси видео касетки за Майк Тайсън. Тези филми много ми харесваха.

– Майка ти как реагира, когато разбра, че ще ставаш боксьор?

И до ден-днешен се притеснява и не е съгласна, но няма как и ме подкрепя във всичко, с което се захвана.

– Родителите ти гледат ли всеки един твой мач, когато имат възможност?

Майка ми не гледа нито един, защото много се притеснява. А баща ми гледа.

– Спомняш ли си първия спечелен медал от състезание?

Може би от републиканските. Имам шест състезания за Спартак (Плевен) при момчетата. На първото ми състезание отпаднах. Беше още преди да имам право да участвам в тази възраст и след това като почнах – станах първи на шест състезания.

– Как реагираха треньорите, когато те видяха? Казаха ли, че имаш бъдеще в този спорт?

Тогава бях по-нисък, дебел. Първият ми треньор Георги Тончев казваше на баща ми, че още съм малък. А той му отговори, че ще тренирам. Почнахме и той видя, че имам доста хъс. След тренировка оставах по още половин час. Може би още тогава са видели, че може да се получи.

– Кои са треньорите, които са те изградили като добър боксьор?

Първият ми треньор е Георги Тончев. При него тренирах от 9-10-годишен до осми клас. След това дойдох в ЦСКА и тук личният ми треньор е Михаил Таков. Отделно има още треньори, с които съм се подготвял, но през годините съм с Михаил Таков. Отделно в националния отбор с кубинеца Жоел Арате. С Палми Ранчев също доста сме тренирали, макар че сега не е в нашите среди. Общо взето много хора са се трудили с мен.

– Какво научи от легендарния специалист Михаил Таков? Какви са отношенията ви?

Много добри са ни отношенията, щом вече 11-12 години съм в ЦСКА.

– Никога ли не е имало конфликт между вас?

Имало е с годините. Нормално е, няма как да не сме имали някакви търкания. Но като цяло винаги сме стигали до разбирателство.

– Кой е най-ценният съвет, който си получил от него?

Научил ме е да не бързам и да съм търпелив. Казваше ми да гледам крачка по крачка, а не примерно на полуфинал с кого ще играя. Трябва за всеки мач да си мисля поотделно и след като победя за следващия, а да не гледам толкова напред, така и правя.

– Той ли е причината често да се изправяш срещу Тервел Пулев в спаринги?

С Тервел си помагаме доста често от няколко години, когато повече възмъжах и се изкачих на по-високо ниво, за да мога да играя с него и да сме си полезни един на друг.

– Кое е най-силното оръжие на Тервел?

Доста техничен, хитър боксьор.

– Мислиш ли за профи кариера?

След Олимпийските игри евентуално, да.

– Какъв е коментарът ти за смъртта на Борис Станчов на ринга в Албания? Кой носи вина за тази трагедия?

Според мен са виновни хората, които са допуснали да играе с чужда самоличност, както и че не е минал медицински прегледи, защото явно момчето е имало проблем със сърцето. На ринга кат вдигнеш висок пулс и напрежението…Явно това е причината. Професионалният бокс не е като другите спортове – тренирал, не тренирал да се впуснеш. Примерно в леката атлетика ще те надбягат, друго няма да стане. А тук си има сериозни удари, които носят проблеми за здравето. Имаш ли от преди това някакви здравословни проблеми, на ринга си оказват влияние.

– Какъв път трябва да извървиш, за да постигнеш голямата си цел – участие на Олимпийските игри догодина в Япония?

Пътят съм го поел отдавна, защото това не става за два-три месеца. Години на труд и постоянство, надграждане. Сега след този успех на Световното съм още по-мотивиран за тренировки, за лагери, да се трудя. Ще натискам здраво и би трябвало нещата да се получат и на Олимпийските игри.

– Кои са големите ти съперници за спечелването на квота?

Много ще е трудно. В моята категория квотите са по-малко, отколкото в по-леките категории. Мисля, че на първия европейски турнир ще бъдат четири. Не мога да кажа, че този съперник ми е проблем или пък, че не ми е проблем. Всичките момчета са тренирани. Първият квалификационен турнир ще бъде в Лондон. Англичанинът в моята категория също е доста добър. Това ще бъде кат Европейско първенство, защото досега никой няма квота. Нито руснакът, който стана световен шампион, нито англичанинът, има украинец, много са.

– Как успяваш да преодоляваш травмите, операциите? Мислил ли си за отказване от бокса?

Минавало ми е през ума. Имам две операции на ръката. Една година бях извън строя и след такава пауза трудно се възстановяваш и влизаш в желаната форма. Писвало ми е, но като съм се хванал, си казвам, че ще тренирам и ще давам всичко от себе си до Олимпийските игри, пък след това ще му мисля.

– Кой ти подава ръка в тези трудни моменти?

Треньорите, семейството, близките ми хора, приятелите. Всички ме мотивират и надъхват. Казват ми, че като се откажа е ОК, но по-добре да натискам, да давам всичко от себе си, пък каквото стане.

– Имаш висше военно образование – защо реши да се насочиш към военната служба?

Като завърших, първо смятах да запиша НСА, но просто в последния момент с треньора ми Михаил Таков го обсъдихме. Даже бях тръгнал да се записвам, но той ми предложи да отида във Велико Търново, където има негови приятели. Казах си „защо не“ ? И без това, ако бях записал НСА, щяха да искат да играя за тях.

– Виждаш ли се с пагон?

Не, никога не съм мислил за това. Въобще не мисля толкова занапред. Не знам какво ще правя, когато един ден спра със спорта.

– Кой според теб е най-добрият боксьор в тежката категория при професионалистите, където са големите пари и големият интерес?

Доста интересна е тежката категория в момента. Има много добри боксьори и не мога да кажа кой от тях ще победи.

– Може ли Антъни Джошуа да си върне титлите?

Не се знае, това е тежка категория. Един рунд, един удар решава мача.

– Шансовете на Кубрат Пулев да стигне до така мечтаната световна титла?

Според мен по нищо не отстъпва на титулярите в тежка категория като Джошуа и Руис. Кубрат Пулев е доста голям боксьор и с много голямо сърце, което не всички имат.

– А как си обясняваш тази машина за пари Флойд Мейуедър?

Не си го обяснявам много. Голям боксьор, но съм си мислил как така има по-голям интерес към боксьор в средна категория от тези в тежката? На мен много по-интересна ми е тежка категория. А той правеше луди пари в средна категория, пълнеше стадиони с хиляди души. Играта му също не е атрактивна.

– А кой е българският боксьор, който ти е харесвал и искаш да имаш стила му?

Естествено, Кубрат Пулев е най-големият боксьор в България. Но няма как да искам неговия стил, защото стиловете ни са различни.

– Коя е най-голямата ти радост в живота?

Може би медалът от Световното, защото ми беше доста голяма тежест това, че толкова време съм национален състезател, в България в моята категория съм най-добрият, а все отпадах на косъм. Чувствах тежест, че не съм взел медал. Сбъднах си тази мечта и ще гледам на състезанията да съм по-нагоре на стълбичката. Това е новата ми цел.

– Чувстваш ли се звезда след спечеления медал?

Не.

– Спират ли те хората в твоя район да коментирате?

Всички ме познават и ме поздравяват, но чак да се чувствам звезда – не. Ако бях станал световен шампион, може би щях да се почувствам.

– Какво си пожелаваш?

Пожелавам си да съм жив и здрав, както и близките хора около мен – роднини и приятели. Да мога да се подготвя добре за квалификационния турнир, да дам всичко от себе си, да взема квота и медал от Олимпийските игри. Това ми е следващата мечта и цел в живота.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.