Начало Бокс Хюи Фюри за жертвите в името на бокса: Бях неграмотен и не съм имал приятелка

Хюи Фюри за жертвите в името на бокса: Бях неграмотен и не съм имал приятелка

Хюи Фюри за жертвите в името на бокса: Бях неграмотен и не съм имал приятелка
1.68K
0

Британският боксьор Хюи Фюри ще се изправи срещу Кубрат Пулев на 27 октомври в зала „Арена Армеец“ в София. Победителят ще получи правото да бъде претендент за титлата на IBF, която е притежание на Антъни Джошуа.

Много специалисти смятат, че след двубоя с Владимир Кличко, това ще бъде най-трудната битка за Кобрата. И вероятно са прави.

Кой е Хюи Фюри?
Роден на 18 септември 1994 година в Стокпорт, Англия. Част от фамилията на така наречените „Ирландски пътешественици“. Това е етническа група от пътуващи хора, които си имат свои собствени традиции, които спазват от миналото до днес. Все още не е доказано изцяло какъв е произходът на тези пътешественици, но учени смятат, че са преплетени ромски и индийски корени. Част от фамилията е и Тайсън Фюри, който е братовчед на Хюи. Двамата са определяни в миналото за Новите Кличко.

Хюи логично се захваща с бокса, тъй като баща му Питър е треньор. И до ден-днешен продължава да е такъв на своя син.

Първите тренировки на съперника на Пулев са на 5-годишна възраст. На 11 години изиграва първия си мач, а след него има 44 двубоя преди да влезе при професионалистите. В аматьорския бокс жъне много успехи, печели титла след титла. През 2012 година става световен шампион за младежи.

На 18 години става професионалист. Обикаля пет страни за първите си пет мача. Дебютира в Канада, следват мачове в САЩ, Ирландия, Румъния и накрая в Англия. Първата година му е много натоварена – 12 професионални мача, като във всичките излиза победител. През 2014 година записва две победи, а през 2015 година още четири. През 2016 година печели първата си титла – интерконтиненталната на WBO. Тя идва след успех над Фред Каси. Още в следващият си двубой обаче Хюи Фюри записва загуба от Джоузеф Паркър за световната титла на WBO. Единствената в кариерата му. Следва успех над Сам Секстън за Британската титла в тежка категория. И идва ред на Кубрат Пулев.

Девизът на Фюри е „За да се биеш като шампион, трябва да тренираш като такъв„. Загърбва още от малък училището и се концентрира единствено върху бокса. Разказва, че дори не е имал гаджета.

Винаги съм казвал, че ще бъда световен шампион. Исках да дам сърцето си и душата си, за да стигна до върха в бокса. Жертвах всичко. Нямах тийнейджърски живот, не пия, нямам приятели. Обучавах се от дете като професионалист. Никое дете не е правило това, което правех аз. Обикалях самостоятелно различни зали, различни хора. Никога не съм имал приятелка. Баща ми винаги ми повтаряше, че боксът и жените не вървят ръка за ръка. Той е мъдър човек и винаги съм го слушал. 

Бих се в цял свят, но не и в родния ми град Манчестър. Това се случи чак през 2017 година с мача ми срещу Паркър. Бих се в Монреал, Ню Йорк, дори в Румъния. Бях нетърпелив да науча бокса. Обикалях битките в Донкастър, Лийдс и Шефилд, когато бях дете. Исках да попивам опит от различни треньори. Знаех, че няма как да стана най-добрият, ако стоя само в една зала. 

Имаше ярост в мен. Ярост за бокс. А това не беше съпроводено с желание за учене. На 11 години спрях да посещавам училище. Помислих си: „Какъв е смисълът от това, когато вече знам какво искам“. знаех, че искам просто да се боксирам.

Веднъж бях казал, че се чувствам като неграмотен манекен. Не можех да чета и да пиша. Сега вече мога, но това не го научих в училище. Извън училище се случи. Четях телефонни указатели и съобщения. Успях, но искам един ден да завърша колеж. Жертвах всичко, за да стана световен шампион. И баща ми ме подкрепи в това“, разказва Хюи.

„Баща ми беше два пъти в затвора. Това бяха най-трудните ми времена. Ужасно е да видиш своя собствен баща да влиза и излиза от затвора. Първият път е влязъл докато аз съм бил бебе. За 10 години. Помня, че ходихме да го посрещнем като излиза с баба и дядо. Вторият път беше за две години. Посещавах го всяка седмица и той винаги ме питаше за моите мачове и ми даваше съвети. 

Помня, че единият път, когато излезе от затвора, аз се прибрах в нас и той беше там. Чухме някой да свири вътре в къщата на саксофон. Влязохме и видяхме баща ми. 

Няма да забравя никога мача с Каси. Нещо ставаше с мен. Не можех да вдигна ръцете си, краката не ме държаха. От врата ми течеше кръв, а устата ми цялата бе в пъпки, които също кървяха. Казвах на баща ми в ъгъла, че не знам какво се случа. Когато всичко свърши просто се разплаках в съблекалнята и му казах, че това не може да продължава и спирам с бокса. Казах, че не издържам повече. Но аз съм роден боксьор…“, разказва Фюри.

Фюри страда от акне конглобата. Цялото му тяло е в пъпки и мехури. Това може би дава отговор на въпроса защо няма жена до себе си.
Доктор му казва: „Не знам какво се е случило, но сте се борили с нещо през годините и това е отровило тялото ви„.

„Лекарствата изчистиха напълно тялото ми. Но донякъде, а аз бях в депресия в продължение на 7 месеца. Не знаех как ще преодолея това, което се случва с кожата ми. Бях прецакан. От дете ме е страх да спя в чужди къщи, защото не знам дали няма да се събудя с кръв навсякъде по чаршафите. Замислям се за лошите моменти и знам, че е цяло чудо да съм тук и все още да се занимавам с бокс. Все още да преследвам световната титла“, казва Хюи.

„Винаги баща ми е бил до мен. Но майка ми е специален човек. Тя се грижеше за пет деца, докато баща ми беше в затвора. Преживяла е много и е голям стимул за мен. Но не харесва бокса изобщо. Никога не е идвала на мой мач. Притеснява се. Но коя майка би гледала как нараняват детето й?“, завършва боксьорът.

(1683) прочитания

Boris Tonev Многократен шампион на национални и международни шампионати по бразилско жиу-житсу за мъже и юноши. Шампион по бокс за юноши. Студент във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски".