Слави Бинев: Без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет все едно нямаш право да присъстваш в обществото | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Други Слави Бинев: Без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет все едно нямаш право да присъстваш в обществото

Слави Бинев: Без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет все едно нямаш право да присъстваш в обществото

Слави Бинев:  Без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет все едно нямаш право да присъстваш в обществото
0

Президентът на Българската федерация по таекуодно Слави Бинев даде пространно интервю пред Юри Славчев за случващото се в спорта у нас за предстоящото първенство „София Оупън“.

– Г-н Бинев, наближава турнира по таекуодно „София Оупън 2017“. Какво да очакваме?
– Очакванията са огромни, но по-важното е, че за пръв път в България ще има турнир от серията G-1. Това е европейска лига на таекуодно. Това са най-важните турнири. Тя е като Шампионска лига. За пръв път ще участват отбори, които са доста извън  пределите на Европа. Аржентина, която има световни и олимпийски шампиони. Иран, които също имат такива шампиони, изключително известни спортисти. Ще участват много страни, които досега са чертаели стратегията и пътя на таекуондо по света. Надявам се от тази година да започнем и ние да се вписваме в някоя друга щриха за бъдещето му, защото веднага след „София Оупън“ идва европейското първенство. Турнирът тук ще бъде подготовка за него.

– Трудна ли е организацията и много ли ви коства да успеете да го осъществите?
– Страшно много. Амбициите до този момент са били по-семпли. В никакъв случай не омаловажавам труда на моите колеги и приятели отпреди, просто аз винаги съм действал с малко по-голям замах и съм скачал без да съм максимално подготвен в тези много сериозни организации. Свикнал съм да действам сериозно и му намирам колая. Това падане на правителството ни нанесе сериозни травми, защото на практика ще получим много по-малко пари, отколкото имаше готовност правителството да даде и да ни подкрепи. Но на мен това често ми се случва и аз съм винаги готов с резервен план.

– Да разбираме ли, че таекуондото и бойните спортове в България се развиват?
– Виждате какво се случи – без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет все едно нямаш право да присъстваш в обществото. Виждате колко се развиват тези спортове. Каратето, което е демонстративен спорт, направи европейско първенство. В момента тече първенство по ITF таекуондо. Ние правим състезание от G-1, които е най-високата лига. Действително се случват неща в България, които по мое време е можело да бъдат погледнати като научна фантастика. Има ренесанс на бойните изкуства. Те отдавна не са просто спорт. Те са начин на живот, лайфстайл, култура на поведение. Благородният човек е силният човек. Той знае как да удари и как да подаде ръка. Знае как да защити своите принципи, но и да помогне на тези, които имат нужда от това.

– Колко медала можем да очакваме за България на „София Оупън“?
– Надявам се да преминем бариерата от 12 медала, които сме печелили на последното първенство в Словения. Състезателите ни точно се върнаха от там, но някои са с контузии. Медалите при нас, не са като другите спортове с 3-4 битки, а с по 6-7 двубоя. И за да вземеш отличие, трябва да се биеш сумарно около един час. Дори и с перо да се биеш, пак ще имаш травми. А и срещу теб са хора, които искат да ти вземат медала, а не да ти го подарят. Дано младостта им помогне бързо да се възстановят, защото на практика в събота и неделя пак трябва да се бият и то пред родна публика. Това помага, но задължава, а понякога дори обърква. Аз се надявам да имаме 12 медала, а и у дома и стените помагат. За мен обаче ще бъде изключително важно да мотивираме и надъхаме състезателите за предстоящото европейско първенство.

– Синът ви Калоян също ще участва на „София Оупън“…
– Да. Той взе медал в Словения сега. Но аз не го таксувам като мой син,а  като състезател на националния отбор. Опитвам се по всякакъв начин да не правя разлика между него и останалите състезатели. Напротив, дори малко прекалявам със суровостта. Той никога не ми е задавал въпрос защо правя така. Сам разбира, че да е мой син носи понякога дивиденти, но понякога по-остри забележки и по-критични настроения от моя страна. Наистина очакванията към него са големи. Все пак той е европейски шампион за кадети, европейски шампион за деца, клубен европейски шампион. Напълно нормално е всички да очакват да стане и европейски шампион за мъже и световен.

Освен това той има със сестра си необявена спортна битка. Тя вече стана олимпийски вицешампион. Той е този, който гони в резултата. Ще видим. Стискам му палци.

Една от големите изненади на „София Оупън“, извън председателите на европейските федерации и съюзи, ще бъде носителят на екшън „Оскар“ за тази година Скот Аткинс. Ще бъде за една вечер в София, за да почете нашето състезание. Мисля, че това ще бъде най-големия фурор, правен някога въобще в България в бойните изкуства. Това е най-голяма звезда в бойните изкуства. Съизмерим е с Брус Лий навремето.

– Вие ли подтикнахте сина си да се занимава с таекуондо?
– Разбира се. Аз съм подтиквал всичките си деца да тренират, но никога не съм ги натискал да го правят. Защото те отидоха в различни спортове. Най-голямата ми дъщеря беше акробатка, втората и третата художествена, а четвъртата отказва всякакви спортове. Внучката ми отказва да спортува каквото и да е било. Казват, че природата си почива през поколение, но явно понякога и самите поколения. Аз не се опитвам да воювам с това. Не опитвам да ги направя най-добрите спортисти, защото ние в рода си имаме европейски, световни и олимпийски шампиони. Опитвам се да ги накарам просто да приемат начина на живот на един спортист.

– Има ли и по-различен поглед към него заради вас? Президент сте на федерацията все пак…
– Имало е в миналото. При децата това е много видно, но те вече не са деца. Когато бяха деца имаше такива моменти. Но в края на краищата той винаги е живял в чужбина. Малко е тренирал тук с националния отбор. Те вече са големи мъже. Когато една дружба мине през такива неща, тя е истинска. Истинските мъже могат да си направят смешка, могат и да си я простят. Това е много важно за един истински отбор.

– Как може държавата да помогне на спорта, и в частност на футбола, за да бъде по-успешен и по-развит?

– Футболът за пръв път получи финансиране, но на фона на парите, които се изразходват там, сумата е смешна. Спортът може да бъде оправен само по един начин – когато с него се занимават хора, които наистина разбират неговия смисъл. Спортът не е само спорт. Не е някакви празноглави хора, които си губят енергията. Това са стари клишета, от които на мига трябва да се отървем. Спортът е здравеопазване. Спортът е дисциплина. Живеем в общество, в което има страхотна липса на уважение и на дисциплина. Спортът отдавна е бизнес, целенасоченост. Спортът на места е религия и вяра. Нещо, което също липсва у нас. Спортът може да лекува негативните социални явления – затлъстяване, самоабстрахиране от обществото, желанието на човек да живее в някакъв виртуален свят в компютъра. Спортът е социална среда, социален контакт. Хората трябва да разберат, че огромните ресурси, които се изхвърлят в другите министерства, ако бъдат заделени някаква част към спорта, могат да бъдат решени много проблеми. Включително с криминалитета и с Министерството на вътрешните работи.

Спортът, с бюджета си в момента, никога няма да се оправи. Камо ли да се справи с младежките проблеми. Следващият министър на спорта трябва да удари здраво по масата и да каже „Баста!“. Който бъде предложен за поста, не трябва да се хваща като удавник за сламка, а да е човек, който да каже: „Аз ще приема поста при тези и тези условия. Да ми бъде гарантирано, че няма да бъдат изхарчени един милиард за подслушване, а да бъдат изхарчени за спорт!“.

Бях в дирекцията по спорта за Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Там са изразходвани изключително малко пари за подготовката на Игрите. Те казват, че харчат само за масов спорт четвърт милиард годишно. Нямат проблем с високото спортно майсторство, тъй като компаниитте там се бият кой да му бъде спонсор. Без средства за масов спорт няма как да има високо спортно майсторство. А това изисква огромен ресурс. С 60-70 милиона разпредели по федерациите това не може да бъде постигнато посмъртно.

Давам пример с бюджета на нашата федерация. Той е 70 000 паунда. Останалото го допълвам аз с лични средства за пътувания, облекла и т.н. Бюджетът на Великобритания, която победихме на първенството в Румъния миналата година, е 13 милиона паунда. Ние ги бихме със 70 000 паунда. Това е 0,5% от парите, с които те разполагат. И ние ги бием. Това е безумие. Дойдоха при мен и ми казаха: „Слави, това не е възможно! Колко пари имаш на разположение?“. И аз им казвам. Те не могат да повярват. Идват на състезание с камери за всяко едно поле. Всичко се записва и анализира. Огромни пари, а ние ги бием. Но това не може да се случи всеки път. Това е просто шанс. Ние станахме трети след Русия и Турция, които имат над 7 милиона бюджет. Ние трябва да направим нещо по този въпрос. Не може да продължава така! Правим невероятни неща с чудеса и е глупаво да пропускаме това, което можем и имаме.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.