Начало Други Даниел Дичев – начина на живот в Япония, настоящето и бъдещето – БГ ДЖУДО

Даниел Дичев – начина на живот в Япония, настоящето и бъдещето – БГ ДЖУДО

Даниел Дичев – начина на живот в Япония, настоящето и бъдещето – БГ ДЖУДО
0

Днес искаме да Ви представим една от най-големите звезди на българското джудо, а именно Даниел Дичев. В това интервю специално за нашата медия ще може да научите много интересни подробности за него, начина му на живот и бъдещите му планове. Ще разберете какво е да си единствения българин, който учи, тренира и живее в Токио. Ще научите как се живее по правилата на Япония и още куп неща.

Представяме Ви – Даниел Дичев:

1. Представи се на кратко пред нашите читатели, които са пропуснали да разберат повечко за теб?

Казвам се Даниел Дичев и съм професионален състезател по джудо в категория до 100кг. Роден съм на 12.07.1991г. в гр. Сливен. Започнах да тренирам джудо на 9 годишна възраст. През 2006 година постъпих в Спортно училище „Димитър Рохов“ – гр. Сливен, през 2007г. спечелих състезанието „Олимпийски надежди“ в Румъния. И така започна всичко. След това дойдоха големите ми успехи и в джудото, и в спортното училище.

И днес съм в Япония. Уча в Нихон Дайгаку – най-големият японски университет, специалност Физическо възпитание и спорт. Тренирам и се състезавам в клуба към университета.

2. Какво те накара да избереш ДЖУДОТО, а не например футбол?dichev006

Вуйчо ми ме заведе в залата да ме запише на спорт за здраве, защото бях пълничък и беше „любов от пръв поглед“. Не съм имал колебания след първата тренировка.

3. Би ли разказал за най-трудното ти състезание на което си се борил в България? А такова, но в чужбина?

Всяко състезание е трудно, независимо къде по света се провежда. Ние сме спортисти и всеки излиза за победа, всеки показва най-доброто. Но най-важното състезание е със самия себе си. Да се побеждаваш всеки ден, да ставаш все по-добър с всеки изминал ден, да пребориш егото си, да каляваш волята си! Това е най-трудната битка.

4. Нека да навлезем по-дълбоко в твоя личен и професионален свят. Как се случи така, че се озова в Япония? Кой ти помогна и с каква цел си там?

За първи път дойдох на спортен лагер в Япония през 2009 година. През лятото на 2013г. г-н Шошида, секретар на Японската федерация по джудо и Нихон Дайгаку ме поканиха да тренирам и да се подготвям в Токио. През лятото на 2014г. участвах в подготвителния лагер на Кодокан, където потвърдих мнението на японците с доброто си представяне.

dichev004

Без много колебание, приех предизвикателството. През есента на 2014г. стартирах подготовката си, започнах да уча и японски език. А през ноември се явих на приемните изпити в Нихон Дайгаку. Приеха ме, аз съм единственият българин и европеец, който учи, тренира и се състезава в Япония. Благодарен съм на г-н Шошида и семейството ми за подкрепата и вярата в мен, заради тях съм тук. А целта е една – световна и олимпийска титла.

5. Би ли разказал по-подробно за начина ти на живот в Токио и на всички около теб. Много ли е различна културата там с нашата и с какво? Какво ти прави най-силно впечатление?

Япония и България са на различни планети, във всяко едно отношение. Единствената допирна точка е киселото мляко. Тук има йерархия и уважение. Всеки трябва да си заслужи място. Денят започва в 5:30 сутринта със сутрешна тренировка. След това отивам на лекции. Класовете ни се провеждат на японски език и колегите ми са различни спортисти. Трудно е, най-вече заради езика, учи се по много различна програма в сравнение с българските университети.

Следобед се връщам в клуба и започва тренировката. Живея с момчетата от отбора по джудо. Живеем в строг ред и правила. Не се толерират никакви своеволия и неспазване на дисциплина, а който наруши правилата бива изключен. Ние готвим, ние чистим, ние перем. Няма значение кой си и какъв си, всеки си има задължения. Йерархията зависи от постиженията, миналата година бях последен на опашката за храна, днес имам запазена порция. Може би това ме впечатли най-много – безусловното спазване на правилата и какъв ефект има това.

6. Какво ти е мнението за отминалата Олимпиада в РИО и най-вече за представянето на нашите спортисти във всички спортове, не само в джудото.

За нашите спортисти, мога само да ги поздрвя и да кажа „БРАВО!“. Знам при какви условия се готвят и колко им струва тази Олимпиада. Там се събира елита и те са част от него, затова – Респект!

7. Допада ли ти държавната политика към спорта и как тя трябва да се промени, така че да дава добри резултати?

dichev003Не искам да говоря за политика, не е моя работа. Но за да има резултати, трябва да има условия за трениране. А за това е необходима държавна политика. Трябва децата да са в спортните зали, а не пред компютрите. Мисля че трябва да вземем пример от водещите страни в спорта, защото не става въпрос само за пари, а за организация от всички нас. Физическото възпитание и образование са ключът към големите спортисти- от там трябва да се започне.

8. След като приключиш един далечен ден със спорта, как и къде се виждаш?

Трудно е да се каже, след като дори не знам какво ще ми се случи утре… но се надявам да не приключа със спорта. Със сигурност искам да се занимавам с джудо и след активната си спортна дейност. Под каква форма ще стане това- времето ще покаже.

9. Би ли описал един твой ден в Япония?

dichev002Моите дни започват и свършват с тренировки. Основната разлика е в начина на трениране и във времето. Тук в Япония, живея и тренирам на едно и също място. Свободно време няма. След тренировка, лекции, после тренировка, след това подръжка на залата, а и на общежитията. И между всичко това се вмъква и учене на японски език и култура, общуване и срещи. Почиваме в неделя (понякога)…

10. За какво мечтаеш?

Важно е мечтите да се сбъдват! Аз следвам своите една по една… следващата ще запазя за себе си, за сега…

11. Би ли казал няколко думи за всички читатели на Boec.BG и всички фенове на бойните спортове като цяло?

Бъдете здрави! Не се отказвайте, каквото и да правите! Обичайте се и водете децата си на спортни събития, за да се влюбят в спорта.