Начало Интервюта Николай Рачев – Рака за киокушина, кикбокса и още куп интересни въпроси

Николай Рачев – Рака за киокушина, кикбокса и още куп интересни въпроси

Николай Рачев – Рака за киокушина, кикбокса и още куп интересни въпроси
3.15K
1

Днес в поредното интервю за нашата медия ще ви представим едно много познато лице в бойните среди, а именно Николай Рачев – Рака, както го знаят повечето хора интересуващи се от бойните изкуства и спортове.

Вие сте добре позната личност в бойните спортове. Нека обаче се представите за по-широката публика, която ще види това интервю и ще прояви интерес към прочитането и.

Казвам се Николай Рачев. Председател на клуб Самурай, в „Българска карате Киокушин федерация“ – член на УС и национален представител на международната организация Киокушинкан за България. Във федерацията по кикбокс и муай тай, също член на УС, вице президент и отговарям за ринговите стилове.

Вашият клуб се казва „Самурай“, той се слави с изключителната дисциплина и уважение на всички трениращи в нея помежду си. Как се постига това?

Дисциплината и уважанието се постигат с правилно възпитание. Трябва всеки един, който влиза в залата – треньора носи отговорност за него. Той носи отговорност за него как ще се представи, как ще се развие като боец. Не трябва обаче да се забравя, че той носи отговорност и за това как ще се развие като човек и като личност извън залата.

Всеки който стъпи на пътя на бойните изкуства и спортове трябва да знае, че това не е футбол, това не е нещо което си си такъв само в залата. Не е такъв спорт. Плуване – ти си плувец докато си в басейна, като излезеш извън басейна не си плувец. Докато в бойните изкуства и бойните спортове ти си такъв и в залата и извън залата. Бойните спортове те променят тотално като човек, като личност, като човешко същество те променя. И физически и морално и духовно.

За това треньора в бойните спортове има много по-голяма отговорност, за това това той трябва да възпитава бойците и да ги подготви за живота във и извън залата. За това моралните ценности бушидо и будо са много силно застъпени в нашият клуб и ние не правим разделение между киокушин и кикбокс и муай тай. Всички ги възпитаваме по един и същи начин, точно в духа на този кодекс на бойците.

На влизане във вашата зала в гр. Бургас има едно много интересно платно на което е изписано кратко обяснение на това какво е „УС“. Бихте ли казали с няколко думи какво значи „УС“ за вас и какво и как ви накара това да се случи? Какъв е пътя изобщо?

УС“ не напразно съм го сложил в началото на залата. Всеки който влезе в тази зала и каже „искам да се запиша в този клуб“, аз го карам да прочете първо тази табела, за да знае като влезе в залата защо казва „УС“, защо поздравя всички с „УС“. Няма да цитирам това, което е написано там.

tabelaussamurai

Ще кажа само, че „УС“ се е наложило толкова много в средите на бойните изкуства, станало е международен поздрав на бойците. Всеки който те поздрави с „УС“ ти веднага си даваш сметка, че той е една кръвна група с теб. Той също се занимава с бойни изкуства и веднага отношението е като помежду съотборници. „УС“ се наложи вече в много бойни спортове. Например холандските кикбоксьори въпреки, че тренират кикбокс, те също използват „УС“ от самото начало на раждането на кикбокса в Холандия. „УС“ е познато по целия свят и се е наложило като начин на общуване между бойците и показване на тяхната същност.

Всяка година организирате киокушин лагер в Камчия. Бихте ли разказали за тази традиция? От къде идва, каква е идеята и малко повече за последния такъв лагер тази година?

Лагера в Камчия наистина е традиционен за киокушина. Такива лагери се организираха още от времето, когато аз бях започнал да тренирам. Летният лагер винаги е било едно от най-чаканите събития в годината, в спортния живот на киокушин. Там е мястото където се срещат всички трениращи, там е мястото където можеш да сравниш своето ниво с нивото на останалите клубове и бойци.

photo: SuperKarate.RU
photo: SuperKarate.RU

Всеки град в България с неговите особености, с неговите добри бойци. С тях винаги можеш да видиш на какво ниво си, какво още трябва да наваксаш или къде ги изпреварваш. От инструкторите да научиш нещо ново, нещо което ще те обогати и също така да създадеш нови контакти от най-различни части на страната.

Сега когато вече лагера е международен и както последната година, например страшно много хора от 13 държави, много майстори, много световни шампиони, много майстори, които преподаваха. Всеки един оттях показаха нещо характерно от своя арсенал.

Това е страхотна възможност за всеки един да се обогати и да се развива. За това лагера в Камчия е толкова ценен и ние ще направим всичко възможно да продължим тази традиция.

На времето тази традиция се финансираше чрез собствени средства, но сега последно време благодарение на ‚АРМЕЕЦ‘ лагера е безплатен за всички участници. Това нещо го няма в нито една държава, в нито един спорт и то в такъв мащаб. И точно поради тази причина федерацията по киокушин много бързо се разви. Защото когато имаш финансовата подкрепа, когато имаш всякакъв род подкрепа – тогава няма как това да не даде тласък на тази организация.

Бихте ли разказали малко повече за работата на Киокушин федерацията и защо според вас тя работи в правилна посока? Какво искате да промените или да добавите в структурата/работата и, за да работи още по-добре?

Финансирането е едно от най-важните неща, но не е само това. Ние се лутахме много в търсенето на правилната световна федерация. Ние имахме възможност да минем през доста от световните федерации и ние имаме преки впечатление от всяка една организация. За това мога да кажа, че сме късметлии че срещнахме Hatsuo Royama и станахме членове на киокушинкан.

От 2009 година сме членове на тази федерация. Другото положително в киокушин федерацията е че тя се ръководи от хора всеки един от които е бил състезател, бил е треньор и след това е станал ръководител. Всеки един от ръководителите е минал през цялата стълбичка и знае много добре какви са проблемите на тези, които са на най-ниско ниво и проблемите на тези, които са на най-високо ниво. Това е една от големите причини за това тази организация да работи така добре.

Няколко думи и за друг боен спорт на който обръщате голямо внимание, а именно кикбокс-а. Какво е вашето мнение в момента за нивото на българският кикбокс?

Българският кикбокс в момента въпреки, че имаме световен шампион от последното световно първенство – Александър Петров, а сме имали и преди световни шампиони, ще кажа, че е на едно средно ниво. Не знам това дали ще се хареса на някой, но аз искам да съм реалист. Аз не съм удовлетворен от нивото на българския кикбокс.

Няма как да бъда след като се връщаме от световно първенство с един медал. Да, златен е, но е един медал. Смятам, че трябва да се работи в насока на развиване на млади състезатели. Там трябва да се акцентира, защото няма как да имаме силни мъже и жени, без да имаме силни юноши и девойки. Веднага правя паралел с киокушина, защото там има силни мъже и жени, но има и силни юноши и девойки, които стават силни още в младша възраст.

После се развиват в старша възраст. Имаме световни шампиони в старша възраст и тогава вече това рефлектира върху представянето на мъжете и жените. Това нещо трябва да бъде направено и в кикбокса. Трябва да се развиват юноши от младша възраст, трябва да им се дава възможност да се изявяват на международни турнири. Да се продължи развитието им в старшата и тогава вече ние ще имаме една база на която да стъпим от която можем да изкараме шампиони при мъжете и жените.

Аз ще дам един елементарен пример, който някои хора ще кажат че пак опира до финанси – двама човека, които са част от националния отбор Стоян Копривленски и Станислав Вълчев, и двамата клубът им плащаше разходите, за да могат да играят, защото държавата не финансира младежите. За да могат те да играят на международни състезания. След тези състезания те се върнаха друг тип състезатели и това нещо си пролича моментално в представянето им на вътрешните първенства и оттам нататък те нямаха никакъв проблем с тукашната конкуренция. Бяха израстнали като състезатели и точно това им помогна да влязат в мъжкия отбор и да могат да се представят так успешно и там. За мен това е пътя, но за жалост не се прави в кикбокс федерацията и това е едната слабост.

Другата е липса на достатъчно възможност за изява на професионално ниво. В България много пъти са правени професионални гали, но се правят 2-3 години, след което се появява една липса на такива събития, докато отново се намери някой, който да започне да организира. Това нещо също е един от начините да се повиши нивото на отделните спортисти и да доведе до високо спортно майсторство на спортистите. Правят се опити в тази насока и надявам се да са успешни. Бъдещето ще покаже.

Бихте ли отличили в момента топ състезателите ни и в двата спорта, като по този начин да успеем да ги насърчим. Било то младите надежди на киокушина и кикбокса и най-изявените състезатели на които в момента се разчита в националните отбори.

В момента топ състезателите за мен лично в киокушина са: Александър Команов като топ състезател, Захари Дамянов, въпреки че обяви че прекратява състезателната си кариера, Валери Димитров, който продължава да бъде име вече толкова години. Той не случайно е рекордьор по европейски титли. Това са най-големите имена в киокушина в момента.

Младите надежди в киокушина, които сега се състезават на мъже от няколко години и на жени: Дилян Николов, който сега стана втори на европейското първенство, Кристиян Дойчев, който спечели откритото на Япония, Георги Дойчев, Андрей Андреев. Това са момчета, който сега влязоха в мъжкия отбор и вече се представят добре и вече печелят медали от европейски и международни първенства и ще разчитаме на тях и за голямата сцената – световното догодина в Япония.

В кикбокса, звездите разбира се Александър Петров действащ световен шампион, Владимир Вълев (Питбула), който още се бие успешно на професионалния ринг, той е класа. На 75 кг. са най-много – Атанас Божилов, Сергей Александров, Цветозар Кючуков, Богдан Шумаров и мога да кажа, че всички са топ бойци!

Разбира се на 70 кг. Стоян Копривленски, той заедно с Шумаров са най-младите звезди на този спорт и с най-голямо бъдеще според мен. Християн Тотев също се развива много добре на 90 кг. от „Шуменска крепост“. Сигурно ще пропусна някой за което се извинявам, но това са хората, които са ми се набили на очи. Разбира се също и Димитър Пенчев от Плевен! Това са хората, които ще носят медали – сигурен съм!

Можете ли да отличите треньори от цяла България, които работят добре и професионално със състезателите си?

Всички тези изброени състезатели, които се състезават за клубовете си, щом се работи в този клуб значи там треньора трябва да бъде отличен.
БОИЛ Варна при положение, че там са и Владимир Вълев (Питбула) и Богдан Шумаров и Александър Петров мисля беше там, въпреки че премина и се състезава за ИККЕН, за това аз ще отлича Красимир Кирилов от БОИЛ.

Ще отлича Димитър Топалов и Николай Атанасов, въпреки че е нескромно, защото са от моя клуб, но хората са показали, че работят правилно, защото техните състезатели печелят медали. Стават шампиони, това означава че тези хора разбират от треньорската им професия. Не случайно Топалов е най-успешния треньор.

Камен Пенчев, който е треньор на сина си Димитър Пенчев.

Искам да отлича и Галин от „Шуменска крепост„, защото той въпреки че има какво още да научи в треньорската професия, аз виждам в него много голямо желание. Те постоянно правят двустранни срещи, клуба е отворен към знания. Личи си, че искат да се развиват.

Един от вашите ученици Николай Атанасов в момента е треньор на националния отбор по муай тай. Бихте ли казали малко повече за него, какво е научил, какво не е успял и за работата му като национален треньор?

Николай е продукт на СК „САМУРАЙ“. Хубавото при него е точно това, което казах преди. Той е тръгнал от боец, минал е през киокушин, после започна да се състезава по кикбокс и муай тай. Мисля, че има 16 медала от международни състезания,три пъти е вицесветовен шампион, въобще като визитката на боец няма нужда да я казвам, всички го познават.

nikolayatanasov0043

Много интелигентно момче, винаги отворен за знания. Хубавото е също, че той мина и през съдийството. Той беше съдия и рефер и то много добър. Това нещо много помага в треньорската професия. За това смятам, че това го е подобрило като треньор. Не смята себе си за завършил еволюцията си като треньор на който не може да се каже нищо повече. Има реална преценка, гладен е за знания и аз съм спокоен за бъдещето му, тъй като това нещо ще му донесе успехи.

Какво е вашето мнение за държавата и по-скоро финансирането и което прави към българските бойни спортове? Достатъчно ли е то? Какво трябва да се промени?

Аз като всеки човек, който се занимава с организация на спорта ще кажа че финансовите средства никога не достигат и ще кажа, че държавата не дава достатъчно за бойните спортове. Точно за това се създаде Асоциацията на бойните спортове, защото действително бойните спортове са неглижирани. Въпреки своята масовост, въпреки правилното възпитание, което дават на младото поколение и аз смятам, че държавата трябва да преразгледа отношението си към тях. Има държави като Литва, като Беларус, няма да говоря за Русия, тя е много голяма и не може да се мерим с нея, но с такива държави които са по-близки до нас, там мога да кажа, че бойните спортове са на много голям почит.

В Литва например разбрах, че два спорта са водещи – баскетбол и киокушин. И една държава от 2 милиона и половина, бойците само в киокушина са над 15 000, а като общо трениращи много повече. Няма как да няма развитие, Беларус знаем те са известни с Муай тай, те са втората сила след Тайланд. Дори бият руснаците, въпреки че руснаците са много повече.

Това е, когато един спорт има подкрепата на държавата, няма как да не даде резултати. Нашата държава се хвърля подкрепа спортове, които се тренират от една шепа хора и се пръскат маса пари за тях, докато такава масовост, която имат бойните спортове въобще не се взима под внимание и аз смятам, че това е грешка и трябва да се промени отношението.

Ще се върнем пак към вашата личност. Бихте ли ни разказали някоя история, която веднага се сещате когато ви питат, може да е забавна свързана с бойните спортове и вас като състезател или треньор.

Веднага се сещам, но не е за разказване (хаха) 🙂 !

Какво ви радва в живота и какво кара да излизате извън кожата си?

С времето с възрастта се научих да се радвам на малките неща в живота. Сега ме радва какво ли не, обаче основното, което ме радва като вляза в залата и като видя някакви новобранци и хвърлят една кофа пот вътре, махат с едни смешни движения и въпреки това не се отказват. Тренировките са тежки. Нашият клуб е известен с това, че тренировките са най-тежките. Не знам дали има клуб в който да се тренира толкова тежко. Въпреки че са смазани на другия ден пак са в залата. Това ме радва и виждам, че след една година тези хора, които не можеха да си оправят ръцете и краката в началото, в един момент придобиват някакви умения. Дори и в разговора с тях се вижда, че те са променени. Това нещо никога няма да спре да ме радва. За това и няма да изляза и от залата.

nikolayatanasovrakaТова което ме кара да излизам извън кожата ми е някой състезател, който преди това да кажем сме направили стратегия за боя и аз вярвам в него и знам, че той може да спечели даден бой. Направили сме правилните тренировки и стратегия и на ринга нещо се случва и той започва да прави нещо съвсем различно от това. Аз естествено крещя през въжетата – нещата не се случват. Николай Атанасов може да ви разкаже една история, че прибирайки се към ъгъла, тъкмо си казва ох този рунд беше много тежък и слава Богу, че свърши. Прибирайки се към ъгъла беше посрещнат от още един удар от където не очаква. От ъгъла с един задвратник и „защо не правиш това което ти се казва?“, при което след това той излезе два пъти по-мотивиран, спази стратегията и в крайна сметка победи. Това ме кара да излизам извън кожата си.

Между другото имам още една хубава история с Атанасов, която показва точно това, че треньорските указания и стратегията, която сте направили преди боя трябва да се спазват. На един профи мач в Гърция срещу техният шампион за професионалисти на К1 до 70 кг., Николай загуби убедително първият рунд, просто гърка работеше много силно, много тежки удари, много бързи подготвен и в края на рунда Николай едвам дойде до ъгъла. При него това беше хубавото, че когато му се каже нещо действително го спазваше на сто процента и го изпълняваше веднага! Излезе втория рунд, обърна мача за един руд. На третия рунд той смаза гърка, като дадоха екстра рунд в който Николай го отказа.

Какво цял живот сте искали, но все още не сте успяли да го постигнете?

Общо взето аз нямам да изненадам никой, като се има предвид бедната материална база в България и болката на всеки клуб е свързана със залата. Аз винаги съм искал да имам една зала, която 24 часа, 7 дена в седмицата да е на наше разположение. Да може да се работи с много групи, с хубаво оборудване и модерно такова, да може резултатите винаги да са на най-високо ниво. Това нещо все още не сме го постигнали, но смятам че в най-близко бъдеще и това ще реализираме.

Какво ще пожелаете на читателите на Boec.BG и на всички почитатели на бойните спортове?

На читателите на Boec.BG и на всички обичащи бойните спортове мога да пожелая да следват мечтите си. Това е, да не се отказват. В бойните спортове никога не е лесно, но тези които търсят лесното не са намерили мястото. Там упоритостта и постоянството са от първостепенна важност. Може да си много голям талант, но ако нямаш упористост и постоянство няма да прогресираш в бойните спортове. Да преследват мечтите с нокти, зъби, постоянство и упористост! УС!

(3148) прочитания

Comment(1)

  1. Николай бъди все така желаяти много успехи в живота и на вече в бойните изкуства

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.