Начало Статии СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ: Заучена безпомощност – що е то?

СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ: Заучена безпомощност – що е то?

СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ: Заучена безпомощност – що е то?
495
0

Терминът „заучена безпмощност“ ( learned helplessness ) е отношението към  дейността и себе си, което се  формира от поредица неуспехи и неадекватна интерпретация на причините за тях. Характеризира се с негативни преживявания, чувство за безпомощност и невъзможност за контрол над събитията.

В началото на 70-те години американският психолог Мартин Селигмън (Seligman, Martin) въвежда термина заучена безпомощност. Прави го след поредица от експерименти с животни и хора. Селигмън разделя живот­ни на две групи и на една от тях подава лек електрически импулс по дъното и стените на клетката. След това поставя животните в разделена на две клетка. В едната и половина подава електрически импулси, а в другата не. Животните от първата група за разлика от останалите не правят опит да преминат в онази част на клетката, където не тече ток.

По-късно експериментът е повторен с хора, като електричеството и клетките са заменени с лек, но неприятен дразнител. Оказва се, че подложените на дразнителя хора изпитват трудности да открият подходящия начин да го избегнат. И не само това. Те генерализират синдрома на заучената безпомощност, като го превръщат в модел на собственото си поведение, което означава, че започват да търсят причината за всички негативни явления, с които се сблъскват – само вътре в себе си. И вместо да търсят начин да променят нещо в живота си, приключват с обобщението „скапан съм, не ме бива за нищо, затова ми се случват само гадости“. А това автоматично ги превръща в социални и емоционални аутсайдери.

В спорта не толкова неуспехът сам по себе си има значение, колкото неговата интерпретация от спортиста. Ако причините за неуспеха се преписват на фактори като липса на способности, липса на  късмет, лошо и тенденциозно съдийство и други, които не подлежат на контрол, то вероятността от изявата на заучена безпомощност е твърде вероятна. Но ако причините за неуспеха се търсят в липсата на спортен опит, недостатъчна тренираност и неподходяща нагласа за конкретното състезание, се формира насоченост към влагане на повече усилия в подготовката и спортното усъвършенстване. Увереността, че успехите и неуспехите не са предупределени, че те зависят от самия спортист, предодвратява формирането на заучената безпомощност.

 

Автор на статията е Полина Хаджиянкова. Тя бивша професионална и национална състезателка по баскетбол. Бакалавър по психология от „Айона Колидж“ (САЩ) и магистър по „Спортна психология“ от Национална Спортна Академия „Васил Левски“. Член на FEPSAC (European Federation of Sport Psychology) и официален представител за България на ENYSSP  (European Network of Young Specialists in Sports Psychology).

(495) прочитания

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.