Рикардо „Франжиня“ Милер: „Бразилското Жиу Жицу няма шанс да влезе в Олимпиадата"

Легендарният треньор по бразилско джу джицу Рикардо „Франжиня“ Милър направи любопитен анализ за бъдещето на BJJ и възможността спортът някога да стане част от Олимпийските игри. В подкаста на RŌL Radio той заяви, че в момента жиу жицу няма реален шанс да получи олимпийски статут заради начина, по който спортът е структуриран и управляван.

Според основателя на Paragon BJJ основният проблем е, че голяма част от сцената е контролирана от частни организации и промоции, а липсва единна международна федерация с нестопанска структура, каквато Международният олимпийски комитет изисква.

„Не мисля, че ще стане олимпийски спорт. В момента твърде много частни компании управляват всичко. За да стане олимпийски спорт, трябва да има много по-организирана структура, нестопанска организация и участие на различни държави“, заяви Милър.

Франжиня обаче вижда по-реалистичен сценарий за no-gi версията на спорта, която според него има много по-голям шанс да достигне Олимпиадата, отколкото традиционното BJJ с кимоно.

„Мога да си представя no-gi да стане олимпийски спорт преди gi“, смята той.

Като основен аргумент Милър посочва вече изградената олимпийска инфраструктура около борбата. Според него submission wrestling би могъл сравнително лесно да се впише до свободната и класическата борба.

„Вече имат свободна борба и класическа. Могат просто да добавят още един стил. Ако са умни, първо ще тръгнат в тази посока“, обясни легендата.

По думите му именно submission wrestling е най-логичният формат за евентуално олимпийско бъдеще на жиу жицу.

„Това е правилният път към Олимпиадата. Ако искат да добавят no-gi джу джицу, submission wrestling е вариантът. Така го наричат в Америка и мисля, че това е най-доброто решение.“

Франжиня смята, че ако хората от света на борбата приемат тази идея и започнат да я развиват заедно, пътят към олимпийската програма би бил значително по-лесен.

Освен за Олимпиадата, Милър коментира и вечния спор между gi и no-gi. Според него състезателите с кимоно по-лесно се адаптират към no-gi, отколкото обратното, защото играта с gi изисква повече детайли, контрол и техническа прецизност.

„Gi е много по-бавна игра. Можеш да контролираш повече. В no-gi всеки, който е физически силен и в добра форма, може да ти създаде сериозни проблеми“, каза той.

„При gi има много повече детайли, на които трябва да обръщаш внимание. Могат да използват кимоното ти срещу теб. Има много повече техника и контрол.“

Въпреки че no-gi в момента е по-напред във финансово отношение и професионалните лиги, Милър вярва, че и gi постепенно върви към по-голяма комерсиализация и професионализъм.

„Мисля, че gi върви натам. No-gi е по-напред по отношение на заплащането и професионалните организации, но виждам как gi започва да се развива в тази посока. Надявам се един ден спортът да стане толкова голям, колкото сърфът или тенисът – с големи спонсори и по-добро заплащане за състезателите“, заяви Франжиня Милър.