Психологът на Стойка: Ако вземе контрол още в началото на мача, ще бие туркинята

Стойка Кръстева спомена на няколко пъти в интервютата си от Токио, че основна заслуга за безспорния й успех на боксовия ринг, има екипната работа. „90 процента от успеха ми е на треньорите и отбора, а 10 са мои”, каза тя преди финалния двубой с Бусе Чакъроглу (Турция), който ще се проведе в събота сутрин. Боксьорката на „Локомотив” София акцентира и върху честите разговори, които има със спортния си психолог. В тази връзка от Boec.bg се свързахме именно с него.

Иван Иванов от 5 години е част от екипа, който се грижи за по-доброто представяне на родните боксьори. Той работи в БФ Бокс, като отговаря за всички национални състезатели, както при мъжете и жените, така и при подрастващите. Иванов идва от спорта, след като в юношеска възраст е тренирал футбол. След това той започва да учи психология и е работил клинична психология. В момента е част и от катедрата на НСА.

Г-н Иванов, как ви се стори дотук представянето на Стойка и очаквахте ли да стигне до финала?

- Категорично да, колкото и нескромно да звучи. Не само аз го очаквах, но и треньора Боби Георгиев и останалите около нея. Защото тя направи подготовка, която по всяка вероятност никоя от другите на Олимпийските игри не е имала.

Самата тя също заяви такова нещо.

- Да и това изобщо не са празни приказки. Мисля, че се вижда и на ринга. Очаквах го, защото тя е много зрял човек, чисто като личност. Целият спортен резултат се гради около личността и личностните качества. Това е на първо място и след това идва всичко останало.

Какво представлява вашата част от работата в целия процес за изграждането на този успех?

- Комуникацията ни със Стойка не е от вчера. Ние имаме изградена връзка, доверие. Работим с боксьорите от 5 години. това, което се случва е, че с нея сме започнали да отработваме неща далеч преди олимпийските игри. Неща, които са свързани с поведение преди и по време на мача, с овладяване на емоция, с фокусиране, със справяне с тревожност и импулсивност. Повечето боксьори имат такъв темперамент, че им пречи импулсивността. В бойните спортове темпераментът е такъв, че подходящият темперамент е бързият. В същото време това, което трябва да направи един боец, е да си овладее импулсивността, защото тя на ринга пречи. Върху всичко това сме работили през годините.

И с оглед представянето й в Токио, изглежда личи, че сте свършили добра работа.

- Да, личи си. Още веднъж мога да кажа, че тук е съвкупност от много неща да съвпаднат. От една страна работата на треньора, от друга на лекарите по възстановяване и така. Съответно теоретично казано, аз мога почти за всеки да измисля какво и как трябва да се подходи за даден мач, но въпросът е от другата страна да има кой да го изпълни. А тя е точно такъв човек, който може да го изпълни.

Получило се е така, че има 100 процента съвпадение.

- Абсолютно. Ние сме екипът, който да измисли какво трябва да се направи. Обсъждаме детайлно как да се подходи към конкретна състезателка. Бях чел, че Жозе Моуриньо до такава степен проучва футболистите, че може да даде пълни подробности дори за личния им живот. Ровехме се за всякаква информация за противниците, за да съберем картината за съответния съперник. Дали ще е виетнамката или китайката, за всяка от тях, за да решим кой е най-добрият начин да се противодейства като подход.

Какво бихте казали в такъв случай за предстоящия мач с туркинята?

- Мач в който се надяваме Стойка да успее да вземе контрола още в началото. Туркинята е такъв състезател, който психологически вирее страхотно, когато усети, че държи контрола още в началото. Може би сте видели, тя като поведение на ринга има усмивка, с леко превъзходство, без да е като китайката с циркаджийски номера. С голямо самочувствие е и точно там ще бъде сблъсъкът между двете – коя първа ще вземе контрола. Мисля, че Стойка има всички качества, за да го направи.

От това, което вие знаете за Стойка, ще запази ли хладнокръвие?

- Категорично, да. С цялата категоричност че нямам способността да предричам бъдещето. Тя има всички качества, вече за чисто боксовите отговарят треньорите, аз не съм запознат чак толкова. Психологическите качества ги има.

В един етап тя се отказа в края на 2018-а. Водихте ли разговори тогава с нея и какво се промени, за да се върне?

- Промени се това, че тя подреди личния си живот, омъжи се. Беше малко по-зряла в един момент. Усети в себе си увереност, че може да си върне предишното ниво и форма. Моята роля бе тогава по отношение на увереността й. Да изградим увереност в нея. Един състезател, когато дълго време не е тренирал и не е играл, малко или много се съмнява в себе си. Знаете, че когато един боксьор не е правил спаринг дълго време, губи усет и координация. Дори когато започнеш да си връщаш тези неща, не винаги нивото на увереност се връща по същия начин. Обикновено самата форма изпреварва увереността. Това направихме.

Смятате ли, че има нужда от повече спортни психолози, които да работят със спортистите в България? Това сякаш все още не е навлязло като практика у нас…

- Категорично, да. Голяма част от хората, от които зависи развитието на спорта, неглижират нашата работа. Имаме и други примери – колеги, които си разбират от работата, но им липсва чисто спортния елемент. Едно е да си психолог, да си добър в професията си, но има специфика на спорта. Един успех, каквито има сега на тези олимпийски игри, има по-широка рамка зад себе си. Аз работя в катедрата на НСА, не съм измислил нищо гениално. Просто има място, на което се подготвят тези хора, за да станат специалисти.