Поглед в миналото: Когато Черния Херкулес счупи челюстта на Али

В славната история на "сладката наука" има много изненадващи резултати, чиито последици можем да поставим в някаква рамка само през призмата на времето. В нашето съвремие можем да изобличим два такива - победата на Тайсън Фюри срещу Владимир Кличко и трумфът на Анди Руиз срещу Антъни Джошуа.

Да, още в същата вечер фенове, специалисти и самите участници си дават сметка, че са станали свидетели на нещо историческо, но т. нар. "ефект на пеперудата" може да бъде усетен и документиран след десетилетия.

Подобен шокиращ развой на събитията се случва на днешната дата преди 49 години. На 31-ви март 1973 г. завърналият се на голямата сцена Мохамед Али губи за втори път в професионалната си кариера. След като Джо Фрейзър го нокаутира през '71-ва, този път Кен Нортън го надвива чрез неединодушно съдийско решение.

Само в рамките на две години, "Най-великия" губи на два пъти. Нещо, което всички считат за немислимо и направо невъзможно. Кен Нортън се окичва с титлата на Северноамериканската боксова федерация, която тогава е със статут на световен пояс.

И ако първата загуба на Али идва от "Димящия" Фрейзър, който и тогава е считан за най-добрия боксьор от много хора, то поражението от Нортън идва малко като гръм от ясно небе. До онзи момент 28-годишният Нортън е известен с това, че е спаринг партньор именно на Фрейзър. Претендентът влиза в мача с баланс от 29 победи и 1 поражение. Бившият морски пехотинец съвсем резоно е сочен за твърд аутсайдер срещу Али, който е в серия от 10 поредни победи след загубата от Джо.

Шампионът влиза в мача с лично тегло от над 100 килограма. Тренировъчните лагери на Али са се превърнали в състезание само по себе си - безсмилено изтезаващи и ненужно изморителни. Срещу Али се изправя високия 191 см Нортън, който има физика на гръцки бог. Нортън е прототипа на Антъни Джошуа отпреди две-три години.

Освен желязната си физика, Кен има изключително крив стил на боксиране - претендентът често пуска правите си удари от нивото на гърдите и дори корема. В дефанзивен план "Черния Херкулес" също изпозлва странни метод. Той кръстосва ръцете си под и около брадичката си, абсорбирайки почти всички удари на Али.

Тълпа от близо 12 000 фена подкрепя с цял гърло местния любимец Нортън, който в продължение на 12 рунда не спира да пресира именития си съперник. Началото на двубоя е за Нортън, който взима страха на големия шампион с тежките си бомби в тялото и лицето му. Неортодоксланият стил на Кен кара Али да играе предимно от заден крак почти през целия мач, макар Али да печели повече от заключителните "шампионски" рундове.

В двубоя няма нито един нокдаун, но след края на мача става ясно, че Нортън е счупил челюстта на Али в първия рунд. Поне така твърди мениджърът на Али Анджело Дъндий след края на мача.

Тези твърдения са опровергани от щаба на новия шампион. Неговият треньор Еди Фъч твърди, че Нортън е счупил челюстта на Али в псоледния 12-ти рунд, който преминава изцяло под диктовката на "Трошача на челюсти".

След финалния гонг публиката, която подкрепя горещо Нортън, е сигурна в победата му. Съдиите край ринга отсъждат 4-7, 4-5 и 6-5. Това е системата за точкуване в щата Калифорния по онова време (всеки спечелен рунд в картата на съдията носи по 1 точка, а загубилият получава 0).

Али е откаран в болница, където е опериран. Самият Нортън го посещава седмица след мача им, а историци твърдят, че именно тогава Али взема решението да активира клаузата си за реванш.