Българският бокс вече има истински ОТБОР

Ергюнал Себахтин (48 кг), Даниел Асенов (54 кг), Хавиер Ибаниес (57 кг), Радослав Росенов (60 кг), Рами Киуан и Уилиам Чолов (75 кг), Кристиян Николов (80 кг) и Радослав Панталеев (92 кг). В тяхно лице българският бокс има не само настояще, но и бъдеще. И за пръв път може да кажем, че в този национален отбор има достатъчно потенциал, за да може да се разчита на медали в различни категории, при това от всеки голям форум. Към тях трябва да прибавим Севда Асенова (48 кг), Станимира Петрова (54 кг) и Светлана Каменова (57 кг) при дамите. И така събираме накуп близо дузина състезатели, готови да представят достойно България на международната сцена, включително и на предстоящите Олимпийски игри в Париж.

Защо казваме всичко това? През тази година остана да се проведе само още едно голямо състезание – Европейското първенство за жени през есента. След което всички погледи ще бъдат насочени към 2023-а, когато е и най-важният период за всички спортисти, включително и боксьорите. А именно – подготовката за Игрите в Париж и битката за спечелване на олимпийски квоти, заедно с подреждането в международната ранглиста, от която зависи и всеки следващ жребий, а с това и шансовете за спечелване на медали.

Ако доскоро разчитахме на единични победи, основно на Даниел Асенов и Радослав Панталеев при мъжете, както и на Станимира Петрова и отказалата се вече с олимпийско злато Стойка Кръстева, то сега ситуацията е различна. Да, България няма отбор от световна класа, който да гарантира постоянно печелене на медали, по подобие на Русия, Украйна, Англия или Куба. Но с много усърдна работа и развиване на младите таланти, националите ни вървят в правилна посока.

И може да кажем също така, че олимпийската титла на Кръстева в Токио затвърди това впечатление. А спечелването на медали от различни турнири на изброените момчета и момичета в началото на материала, е друго доказателство, че вече в 10 категории имаме достойни представители. И ако някои не са във форма, то други са готови да настъпят вместо тях. Това пък води до постоянно тръпнене и очакване, както и множество неизвестни в посока носителя на следващото отличие.

Точно такава бе и целта на ръководството на федерацията, както и на широкия треньорски щаб. Не да се фокусират върху две-три категории и да оставят останалите боксьори да „живуркат“. А да се опитат да повишат и тяхната класа. Предстои догодина да разберем доколко действително са успели. Но основите са поставени и засега изглеждат наистина стабилни.