В кикбокса е №1, но какво става с бокса? Ето как се бие Рико Верхувен

На 23 май в Египет, на територията на комплекса с пирамидите в Гиза, ще се проведе вечерта на професионалния бокс The Ring: Glory in Giza. Основното внимание ще бъде приковано към главния двубой на вечерта, в който бившият абсолютен световен шампион в две теглови категории Олександър Усик ще се изправи срещу легендарния кикбоксьор Рико Верхувен. На хартия, разбира се, Усик изглежда фаворит, но нидерландският кикбоксьор не бива да бъде подценяван – Рико напълно може да поднесе изненада.

Верхувен си спечели прякора, който напълно описва статута му – Краля на кикбокса. Рико започва да се занимава с бойни спортове още от дете: първо карате, а след това в живота му влиза и кикбоксът. Верхувен е бил доста едро дете, израснал е бързо и често му се е налагало да се бие с по-големи момчета – връстници със сходна физика почти не е имало.

Впечатляващият физически Верхувен дебютира при професионалистите едва на 16 години. Впечатляващи са били както размерите му (ръст – 196 см, размах на ръцете – 210 см), така и стилът му на водене на битките. На първо място трябва да се отбележи, че Рико отлично използва предимствата си, умее прекрасно да работи от дистанция благодарение на дългите си крайници. Плътен джеб, тежки двойки и кикове по различните нива – това е класиката на Верхувен.

Рико се чувства доста уверено и в близка дистанция: при скъсяване на разстоянието веднага връзва съперника в клинч, вкарва колена и нанася отлично подготвени мощни ъперкъти. Тук трябва да се има предвид и че Верхувен тежи около 125 кг, а когато толкова масивен боец започне да се „виси“ върху съперниците и да ги връзва, силите им доста бързо се изчерпват.

Верхувен често предпочита да работи като първи номер и да оказва постоянен натиск. Добрата му физическа подготовка му позволява без проблем да атакува активно в продължение на три, а дори и пет рунда – последният му двубой срещу Артьом Вахитов го доказва. В същото време активността на Верхувен е доста внимателна и премерена. Рико не се хвърля безразсъдно към съперника с открита защита, не се опитва на всяка цена да вкарва опонента в луди размени, макар че понякога се случва и това. В повечето случаи обаче неговият натиск преминава зад висок гард, като защита срещу атаките на противника. Рико винаги е максимално концентриран и не си позволява да се отпуска и да губи фокус – да сваля ръце или да се увлича прекалено.

Всичко това идва с опита, защото в младостта си Рико невинаги е побеждавал. В кариерата му има и неуспехи, включително загуби с нокаут, които са го научили на много. Например още преди ерата на Glory Верхувен се бие с Ерол Цимерман, известен с прякора Костолома. Тогава Рико прекалено се увлича по натиска и собствените си атаки, за миг забравя за защитата и моментално е наказан с контриращи крошета. Между другото, това остава единствената загуба на Верхувен с чист нокаут – подобни грешки той повече не допуска.

Още от младите си години Верхувен се бие много умно и именно затова привлича вниманието на водещите кикбокс организации в света. Мощният и атлетичен нидерландец винаги използва силните си страни като размери, рядко предприема необмислени действия и се бие прагматично – в това отношение доста прилича на Усик. Рико има добра защита, включително благодарение на уклони и футуърк, както и плътен гард, който трудно може да бъде пробит: в над 70 двубоя само Цимерман успява да нокаутира Верхувен. Да, Рико неведнъж е изпадал в нокдаун, но винаги е продължавал битките, което говори и за характера му, както и за способността му бързо да се възстановява.

В Glory Верхувен постига направо фантастичен рекорд – 28 победи и само една загуба. Той става най-младият шампион в историята на организацията и 13 пъти защитава титлата си в тежка категория – феноменална статистика. Но всичко това е в кикбокса – свят, различен от бокса. Съвсем различен тайминг, различен брой рундове, липсата на кикове, които Верхувен толкова обича да използва – всичко това може да се окаже проблем за Рико в мача с Усик. При всичките му заслуги в кикбокса не бива да се забравя, че в бокса нидерландецът има само един професионален двубой – и то преди 12 години.

Тогава Рико се изправя срещу Янош Финфера, а едва ли сте чували за този боксьор. Унгарецът влиза в мача с „впечатляващ“ рекорд от 0-5, като е загубил всичките си срещи с нокаут. Срещу Верхувен също пада предсрочно. Рико с лекота се справя със съперника си за рунд и половина, приключвайки го с мощна контрираща двойка. Нидерландецът успява да покаже бърз джеб, работа в клинч с добри ъперкъти и къси крошета, но едва ли могат да се правят сериозни изводи за боксовия му стил само от един мач срещу Финфера. Между другото, Янош приключва кариерата си именно след този двубой.

Рико безспорно има своите предимства. Той отлично използва габаритите си, което срещу не толкова високия Усик би трябвало да работи в негова полза. Верхувен има добра защита, за разлика например от последния съперник на Александър – Даниел Дюбоа. Рико се бие умно и технично, умее при нужда да влиза в тежки размени, използвайки силата и природните си дадености; а когато трябва – да работи от дистанция и да използва футуърк. Но въпреки всичко това Рико навлиза в територията на съперника си, във води, в които Усик плува от дълги години. Ще успее ли Верхувен да запази добро кардио на 37 години през втората половина на мача? Ще може ли да се конкурира само с ръце срещу един от най-техничните боксьори на съвремието, и то в „кралската“ дивизия? Въпросите са много, а отговорите ще получим съвсем скоро.