На този ден: Майк Тайсън се завръща след четири години – и са му нужни само 89 секунди

На 19 август 1995 година погледите на боксовия свят са насочени към MGM Grand в Лас Вегас. След повече от четири години извън професионалния ринг Майк Тайсън се завръща.

Съперникът му е Питър Макнийли, а срещата е рекламирана с възможно най-простото послание – **„He's Back“ („Той се завърна“) **. Интересът е огромен, защото Тайсън не се е бил от победата си над Донован „Рейзър“ Ръдок през юни 1991 г.

Въпросът е дали след толкова дълго отсъствие светът ще види същия страховит Тайсън, който няколко години по-рано владее тежката категория.

Първият отговор идва след броени секунди.

Макнийли атакува, Тайсън го праща на пода

Макнийли не влиза на ринга, за да чака. Още с началния гонг той се хвърля агресивно към бившия световен шампион.

Тайсън остава спокоен и почти веднага намира пролука. Само осем секунди след началото десен удар изпраща Макнийли на пода.

Американецът се изправя и отново тръгва напред.

Този път успява да остане по-дълго срещу Тайсън, но развръзката не закъснява. Железния Майк намира съперника си с десен ъперкът и Макнийли отново пада.

Тогава идва необичайният край.

Мениджърът на Макнийли Вини Векионе влиза на ринга, за да прекрати двубоя и да предпази своя боксьор от допълнителни поражения. Действието му води до дисквалификация на Макнийли.

Официалното време е 1:29 минути от първия рунд.

89 секунди, които целият свят иска да види

Самият двубой се оказва твърде кратък, за да даде категоричен отговор дали Тайсън отново може да бъде най-добрият боксьор в тежка категория.

Но вечерта показва нещо друго – неговата звезда изобщо не е избледняла.

Завръщането се превръща в огромен комерсиален успех. Срещата поставя тогавашен рекорд за продажби на pay-per-view, а години по-късно остава пример за това колко огромен интерес може да предизвика едно боксово събитие независимо от продължителността на самата битка.

Тайсън получава и внушителните 25 милиона долара за завръщането си.

Завръщането към световния връх

Победата над Макнийли е само началото на втората голяма глава от кариерата на Тайсън.

Следват победи над Бъстър Матис-младши и Франк Бруно, като през март 1996 г. Тайсън спира британеца в третия рунд и отново става световен шампион.

По-късно същата година побеждава и Брус Селдън, преди да стигне до една от най-големите битки в историята на тежката категория – срещу Ивендър Холифийлд.

Тайсън така и не успява напълно да възстанови аурата на непобедимост от края на 80-те години. Но вечерта на 19 август 1995 г. доказва, че дори четири години извън ринга не са достатъчни светът да загуби интерес към него.

89 секунди. Два нокдауна. И началото на втория акт от кариерата на Майк Тайсън.