Николас Петас за нокаутите, победите и карате

Източник: www.tokyoweekender.com

Историята за възхода на Николас Петас до европейски шампион по карате започва като във филм. Тийнейджърска свада, докато е диджей на парти, кара беззащитното момче да започне да тренира карате, за да може да се защитава. Но пътят му не спира дотук. Петас заминава за Япония и става един от първите чужденци, завършили суровата 1000-дневна програма учи-деши (живеещ ученик) под ръководството на Масутацу Ояма (1923–1994) — Сосай за своите ученици — основателят и майстор на киокушин карате.

С този опит Петас става европейски шампион по киокушин карате. По-късно печели титла в К-1, снима се в популярната японска драма Change (2008), а днес е собственик на бизнес и YouTuber. Срещнахме се с него в неговата CrossFit зала, за да разкаже повече за своя път.

След като започнахте да тренирате киокушин карате в Дания и открихте практиката учи-деши, превърна ли се във ваша цел да бъдете първият чужденец, който ще завърши обучението?

Да. И нямах никаква представа, че има и други чужденци там. Това беше преди интернет, така че изобщо нямаше информация. Нямах идея в какво се забърквам.

Как се почувствахте, когато получихте писмото за прием в програмата учи-деши?

Втурнах се в стаята на черните колани и се опитах да отворя писмото внимателно, без да скъсам хартията. Когато го отворих, си казах: „Уау.“ Сърцето ми вече беше в Япония.

Сосай беше емблематична фигура, на която се възхищавахте — но само като черно-бяла снимка у дома. Какво беше да го срещнете лично?

В деня, в който срещнах Сосай, той седеше зад бюрото си. После бавно се изправи — като голяма мечка — и каза: „Добре дошъл в Токио.“ Онемях. Започнах да треперя. Той ми стисна ръката, докосна брадичката ми и ме поздрави. Говорихме с помощта на преводач, а той ми каза да гледам на него като на баща и наставник и да се обръщам към него, ако има нещо нередно. В замяна искаше да тренирам усилено и да се върна в Дания като неговите „ръце и крака“.

Има ли моменти от тренировките, които са ви се запечатали особено силно?

Историята е дълга, но ще я разкажа накратко: тогава в Япония бях бял колан, но вече имах три години карате зад гърба си от Дания. Мислех си, че за да стана по-силен, трябва да спарингувам с черни колани. Появи се един черен колан с прякор „Глигана“. Беше огромен. Случайно го ритнах в главата; той побесня и ми счупи ребро. Не можех да дишам. Започна да ме тъпче по главата и да ми крещи да се откажа.

Няколко години по-късно той ме покани отново да тренираме заедно. Вече бяхме приблизително с еднакви размери, а аз бях в пъти по-силен отпреди. Приех. Беше истинска битка. Имаше уважение между нас. През следващите години се опитвахме буквално да си разбиваме лицата. Това ме превърна в боеца, който съм днес. Аз научих много, той научи много и целият отбор стана по-силен. Не мисля, че днес може да се намери такъв тип тренировки. Бяха твърде сурови, твърде брутални и емоционални.

Прочетете цялото интервю HERE.