Какво представляват Ибуки и Ногаре?

IBUKI се превежда като „дъх“ на английски, но комбинацията от йероглифите 息吹 означава „вътрешна сила“.

Чоджун Мияги (соке), основател на школата Годжу-рю карате – пряк корен на киокушин карате (Мас Ояма е 7-ми дан по Годжу-рю) – подчертава значението на правилното дишане по време на тренировка и създава дихателното упражнение, известно като Ибуки. В карате съществуват два вида Ибуки:

Йо – Ибуки – използва се като тренировъчен метод и представлява силно, съскащо дишане, което подпомага тренировките с динамично напрежение. Типичен пример е ката Санчин.

Ин – Ибуки – използва се в бой или по време на тренировка и има по-скоро назален характер.

Комбинацията от тези дихателни техники подпомага възстановяването на енергията и осигурява вътрешно и външно натоварване на тялото. Целта е съзнателен контрол върху дишането, за да се обединят умът и тялото, да се активират вътрешните органи и да се достигне състояние на пълна осъзнатост. 

Ин-Йо

Ин-Йо е японският превод на китайските Ин и Ян (陰陽). В китайската философия Ин и Ян (също yīnyáng – „тъмно—светло“) описват как привидно противоположни сили всъщност могат да бъдат допълващи се, взаимосвързани и взаимозависими в природата, като пораждат една друга чрез взаимодействието си. Именно по този начин се обяснява връзката между двата вида дишане, описани по-горе.

Йо Ибуки

Това е „твърдият“ стил на дишане – шумна техника, чиято цел е да поеме и неутрализира противоположната сила. Изпълнява се с дълго издишване, което завършва с кратко поемане на въздух и гласов звук.

Тази техника е каналът, чрез който Хара (Танден – произнася се „дан-тен“ на китайски) свързва духа с тялото чрез Ки (вътрешна енергия). Чрез нея мускулите на тялото се съкращават в един-единствен момент, което позволява понасянето на удар без сериозна вреда – или поне с минимални последици. Това съкращение, осъществявано чрез Йо Ибуки, се нарича киме.

Йо Ибуки (т.нар. „тежко“ дишане, използвано в Санчин и други кати) всъщност не е насилствено, както някои го описват. Насилственото дишане би означавало притискане на въздуха чрез гърлото.

Не трябва да се свива въздушният поток или мускулите на гърлото. Вместо това Йо Ибуки представлява премерено, но силно контролирано налягане от страна на корема. Това е тежко коремно дишане, при което се концентрирате върху свиването на диафрагмата надолу (а с нея и на белите дробове), вместо да ги разширявате навън. Движението при дишане трябва да се вижда в долната част на корема, а не в гръдния кош. След това издишването става чрез бавно съкращаване (с или без напрежение) на коремната стена – подобно на „вакуум“ в корема, но без задържане на дъха – което изтласква диафрагмата и белите дробове нагоре, компресирайки ги и изкарвайки въздуха навън.

Това съкращение на коремните мускули приближава леко ребрата и таза едно към друго и подпомага изграждането на правилна стойка в Санчин дачи (със стегнати седалищни и коремни мускули, без прекомерен наклон на таза, причинен от използването само на седалищните мускули и флексорите на тазобедрената става).

Алтернативно, Ибуки може да се използва при блокиране или нанасяне на удар – издишвайте силно и изпълнявайте кияй (боен вик). Ако наблюдавате тренировки или състезания по вдигане на тежести или други бойни изкуства, ще видите, че се използва подобна форма на дишане. Щангистите издишват със силен вик, когато вдигат тежести. Много спортисти – включително бейзболисти, футболисти и дори тенисисти – издават звук при издишване по време на тренировка или състезание. Те са обучени да осъзнават, че силното издишване прави усилието по-ефективно и тялото по-силно.