Ванеса Калоянова: Борбата ме научи, че невъзнаграден труд няма

"Аз винаги съм недоволна от себе си, дори да съм станала първа". Това е тайната на прогреса. Да си по-добър от вчера и да си на по-долно стъпало от утре. Неспирен труд, който да те приближи до перфектността, макар да си наясно, че никога няма да я постигнеш. А може би и не трябва. Хората често не разбират, че дестинацията често пъти не е толквоа важна. От значение е процесът. Пътят, който изминаваме, за да стигнем от точка "А" до точка "Б". Да си пример за подражание чрез действията си, а не чрез заканите и думите. Точно такава е и днешната ни геориня - Ванеса Калоянова. През настоящата година 19-годишната състезателка вече завоюва два златни медала на Държавното лично първенство и Държавния личен-отборен шампионат при девойките и сребро на ДЛП при жените през. Родената в град Бургас машина е продукт на една от най-доминантните школи на изток - "Странджа-2001" - Средец. Ванеса е поредното доказателство, че борбата в този край е нещо повече от спорт. Тя е начин на живот, ако щете. За първите стъпки в борбата, за краткосрочните цели и дългосрочните мечти и за дългите традиции на Странджанската борба, говори Ванеса Калоянова:

Ванеса, привет от екипа на Boec.BG. Къде те намираме? - Привет. В момента съм си у дома в Средец. След малко започвам училище, а после съм на тренировка.

Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?

- Още от много малка моят дядо ме водеше по съборите да гледаме народни борби. От там се запалих по борбата. След това във втори клас се записах в клуба в Средец. Тогава бях и единственото момиче в отбора. Аз съм първата от нашия род, която се занимава с този спорт. Занимавала ли си се с други спортове? - Тренирала съм волейбол и карате, но те не успяха да ме привлекат така, както го направи борбата.

През месец март завоюва злато в кат. до 76 кг. на отборния шампионат в Бургас. Как премина състезанието и подготовката за надпреварата?

- Подготовката ми премина тук в Средец. Седмица преди републиканското започнахме лагер с националния отбор на девойките в Сливен. Самото състезание протече много добре. Не дадох и една техническа точка на противничките ми. Всички ги победих с туш.

Освен злато взе и приза за най-атрактивна състезателка? Колко важно е за теб да си над конкуренцията в това отношение или всичко се свежда до първото място?

- Радвам се, че получих този приз, но за мен най-важно е да изляза победител от тепиха, накрая на срещата да вдигнат моята ръка.

Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след шампионата?

- Аз винаги съм недоволна от себе си, дори и да съм станала първа. Дори и да си първи пак има грешки, които трябва да изчистиш. Винаги се раздавам на макс и искам все повече и повече от себе си. И вярвам, че рано или късно големите успехи ще дойдат. [caption id="attachment_109397" align="aligncenter" width="429"]

На почетната стълбичка заедно със Симеон Стаев[/caption] Разкажи ни малко повече за твоя клуб "Странджа-2001" Средец. - Клуб по борба “Странджа - 2001” е с традиции в борбата. От тук са едни от най-добрите борци Продан Гарджев, Петко Дерменджиев, чиито потомък е и моят треньор Симеон Стаев. С него тренирам вече 10 години. Той ме изгради като състезател, за което съм му много благодарна. В клуба тренират около 30 човека.

Суеверна ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди или след мачове?

- Не, не съм суеверна.

Източната част на България има изключително богати традиции в борбата. И при жените, и при мъжете. Какво е толкова по-странното и необичайно при вас, та продължавате и до ден днешен да жънете успехи?

- Борците в Странджата са прочути още от едно време. Странджанската борба е малко по различна, известна е с така наречените сърми и капани. Това са тушови хватки, с които са известни борците по нашия край още от миналото. Хванеш ли противника на някоя от тези хватки, няма спасение.

Каква е твоята тайна за намирането на баланс между ежедневните тренировки и училището? Намира ли ти се изобщо свободно време?

- Нямам много свободно време. Опитвам се да балансирам ученето и тренировките - много трудно, но успявам. А през малкото свободно време, което намеря се виждам с близки и приятели. Също така много обичам да съм сред природата. [caption id="attachment_109406" align="aligncenter" width="700"]

БФ Борба[/caption] Тази година завършваш Търговска гимназия - Бургас. Мислила ли си какво ще правиш след това? - Ще продължа с борбата, разбира се. А относно образованието, все още не съм решила какво ще следвам. Какви са целите ти за остатъка от 2021 г.? - Поставила съм си за цел да взема медал от европейско и световно първенство.

Каква оценка си даваш ти за първите ти 10 години в борбата и къде се виждаш след още толкова?

- Тепърва навлизам в голямата борба. Тепърва големите успехи предстоят. С труд и постоянство всичко се постига. Надявам се да съм покорила европейския, световния и олимпийския връх. А за оценката - това могат да го направят треньорите.

Имаш ли любима хватка от борбата? Нещо, към което прибягваш в напечени моменти?

- Имам няколко любими хватки, но няма да ги издавам. [caption id="attachment_109396" align="aligncenter" width="403"]

С Биляна Дудова[/caption] Кой е любимият ти борец? - Биляна Дудова. На какво те научи борбата? - Борбата ме научи на уважение, дисциплина, постоянство и упоритост. Също така ми показа, че невъзнаграден труд няма.

На кой и за какво искаш да благодариш?

- Искам да благодаря на семейството си, че ме подкрепят във всичко и са винаги до мен. На приятелите ми, които винаги ми помагат, на треньора ми Симеон Стаев и на треньорите от националния отбор. Благодаря и на всички партньори и съотборници, защото без тях нямаше да съм това, което съм в момента.