30 години К-1 през погледа на вечните съперници Артс и Хуст

30 години К-1 през погледа на вечните съперници Петер Артс и Ернесто Хуст заедно с истината зад „бягството на Боб Сап“.

На 30.04.1993 г. в първа зала на националния спортен комплекс Йойоги се провежда първото издание на „К-1 Гран при ’93: Най-силният турнир по бойни изкуства в света с награден фонд $100 000“, а тази година К-1 отбелязва своята 30-та годишнина.

По случай 30-тия юбилей на турнира специализираното списание за бойни изкуства „Гонг Какутоги“ помества специален материал, озаглавен „30-та годишнина на К-1“, представящ разговор между един от най-представителните бойци на К-1, печелил титлата на турнира в тежка категория 4 пъти – Ернесто Хуст – и трикратния шампион с прякор „Мистър К-1“ – Петер Артс (и двамата от Холандия).

„Липсват ми онези времена. Невероятно е, че са изминали вече цели 30 години от тогава“, казва Хуст. „Случиха се много неща. Анди Хуг, Майк Бернардо, Бранко Чикатич…. Бойните ни другари от това време вече ги няма“, добавя Артс, и двамата обръщайки поглед назад към тези 30 години.

Съперници на ринга, двамата са се изправяли общо 6 пъти един срещу друг, като равносметката от тях е 4 победи и 2 загуби за Хуст. Измежду всички тези битки обаче незабравим и за двамата остава последният мач на Хуст, провел се през 2006 г. в Нидерландия. Първоначално Хуст посочва за свой опонент Боб Сап, с който има сметки за уреждане, а мачът е планиран като реванш между двамата, но 1 час преди началото на срещата Сап „бяга“. По спешност вместо него излиза Артс, който в този момент коментира мачовете за телевизионното предаване.

Мачът бе изигран в 3 рунда и завърши със съдийско решение 2-0. „Мога единствено и само да благодаря на Петер”, казва Хуст. „И искам да се поправи една несправедливост. Това беше демонстративен, приятелски мач. Бях се подготвил са среща със Сап и когато състезателните карти се промениха, аз се съгласих да приема мача при условие, че бъде демонстративен. Петер също получи предложението буквално 1 час преди двубоя. Както и да го погледнем, нямаше как това да бъде официална среща. От страна на К-1 настояваха да се представи като официален мач и затова тогава си замълчах, но в Нидерландия тази среща беше възприета като неофициална. И сега искам да направя корекция“. Така 17 години след срещата става ясно, че официалният резултат от двубоите между двамата е 3 победи спрямо 2 загуби.

В статията двамата споделят също така и своите спомени за вече покойните Анди Хуг и Майк Бернардо, събития от първия турнир на К-1 през 1993 г., подробности за първия си двубой и за своите съпернически отношения, както и истината зад случая с бягството на Боб Сап и мислите си относно К-1, чиято 30-годишнина отбелязваме. Не по-малко интригуващи са и снимките – два кадъра вече на възраст и снимки от мачове в младежките им години.