Най-интересните неспортни факти за Брус Лий

Брус Лий - може би най-известният майстор на бойните изкуства на всички времена. През юли ще се навършат 50 години от кончината му, но половин век по-късно това име продължава да вдъхновява, както професионалните атлети, така и създателите на филмово изкуство. Всичко обаче в тази посока е изписано стотици пъти. Затова решихме да ви представим някои от най-любопитните неспортни факти за Брус Лий, каквито са описани в биографията му, изготвена от Матю Поли.

Добре известен факт е, че Брус е автор на собствените си каскади. Все пак той изгражда цялата си кариера върху това. Но киното и спортът имат някои допирни точки, които е почти невъзможно да се смесват. Една от тях е чувството за естетика. А какво е едно от най-отблъскващите неща за камерата? Поне, според Лий, това са жълтите петна от пот под мишниците. По тази причина през 1973 г. той се подлага на операция за отстраняване на потните жлези в тази област от тялото. Да, през голяма част от времето във филмите го виждаме гол до кръста, но някои от най-иконичните сцени биват заснемани с бял потник. Всякакъв друг цвят, освен червено, не стои никак секси, ако позволите израза.

За пръв път на сцената обаче Лий Юн-фан, както е истинското име на филмовата звезда, се качва през 1950 г., когато е едва 10-годишен. Двамата с баща му се снимат в „Хлапето“, където играят ролите на бездомен сирак и собственик на фабрика. Заглавието придобива широка популярност в Китай и дори е поръчано продължение, но проблемите на Брус в училище карат семейството му да го накаже и той трябва да откаже ролята.

Съвсем първата му поява пред камера е в детската количка, когато е само на няколко месеца за „Момичето от Голдън Гейт“ през 1941 г., но оттам няма нещо чак толкова интересно за разказване.

Лий е роден в САЩ, но прекарва по-голямата част от детството си в Китай. През 1959 г. се завръща в Щатите, а няколко години по-късно получава първата си призовка за военна служба. Излишно е да ви казваме, че 23-годишният младеж е в разцвета на силите си, но, според официалните документи, той е определен за „Негоден за военна служба“. Едва ли някога ще разберем истинските основания за това, защото е трудно за вярване, че не се е представил добре на физическите тестове.

В своята зора танцовото изкуство е било форма на бойна подготовка във всяка една култура по света. Дори кубинската ча-ча-ча произлиза от стила тройно мамбо, който се заражда в Западна Африка, където местни шамани правят различни ритуали за своите племена. Защо ви казваме това ли? Защото през 1958 г. 14-годишният Брус Лий печели шампионат по ча-ча-ча в Хонконг, което доказва не само страстта му към танците, но и безспорния му талант да се движи в ритъма на музиката.

Нашият свят е едно доста странно място. Прекалено често в историята някои от най-доказаните в своята сфера хора получават истинско признание едва след своята кончина. Същото става и с Брус Лий, чийто най-голям успех идва през 1973 г. с филма „Дракона идва“. Премиерата на заглавието е само 6 дни след смъртта на актьора, а това сякаш дава повод на хората да го заобичат истински. Продукцията бележи грандиозен успех от над $200 млн. и дори поставя началото на цял нов жанр в Холивуд. Без него днес може би нямаше да имаме филми от ранга на „Карате Кид“, „Легендата за пияния майстор“, „Герои“, „Тигър и дракон“, „Убий Бил“ и още куп култови класики.

Брус Лий в крайна сметка загива от мозъчен аневризъм в резултат на алергична реакция към обезболяващи. Той обаче оставя след себе си бойното изкуство джийт кун до, което мнозина смятат за основите на съвременните смесени бойни изкуства, защото включва в себе си множество различни стилове, пригодни за близък бой без оръжия.