Кенто Мураки: Бойните изкуства са важна част от традиционната култура на Япония

По повод тридневния юбилеен семинар по айкидо, организиран от Българската айкидо федерация в рамките на Дните на японската култура, БТА разговаря с Кенто Мураки, секретар по културните въпроси в посолството на Япония в България.

Въпрос: Тъй като сме на събитие, организирано от българската айкидо федерация: как се вписва айкидо, едно изкуство, създадено през 20-и век, в традиционната японска култура?

Кенто Мураки: Бойните изкуства представляват важна част от нашата традиционна култура. Това е не само спорт, а нещо дълбоко свързано с японските ценности. Затова за мен е огромно удоволствие, че в България повече от 3000 айкидисти, които се учат на тези японски традиционни ценности.

В: Какво е значението на събитие като дните на японската култура за двустранните отношения?

КМ: В същността си културното разбирателство и обмена между хората, имат съществен принос към разширяването и развитието на нашите двустранни отношения. В тази връзка Дните на японската култура са ценна възможност за двустранен обмен и допринасят за по-дълбоко разбиране, разбирателство и уважение между двата народа.

В: А какво е впечатлението ви от интереса на младите хора в България към японския език и култура?

КМ: Младите хора показват огромен интерес към японската попкултура като манга и аниме. Мисля, че това е световната тенденция и служи като първи контакт с нашата японската култура. Но от друга страна виждаме огромния интерес на хората, които искат да научат повече за Япония в дълбочина. Може би вие знаете, но например пролетта учениците от 18-о училище, студентите от Софийския университет провеждат ежегодния фестивал Ден на японската култура и това привлича много посетители. Мисля, че това е едно доказателство, че младите хора имат имат интерес към японската култура.

В: Как бихте описали настоящите отношения между Япония и България икономически, културни, политически и в кои области виждате потенциал за по нататъшно сътрудничество?

КМ: През май тази година президентът Радев посети Япония и по време на среща с японския премиер беше сключено споразумение за стратегическо партньорство между Япония и България. Това означава, че нашите двустранни отношения са издигнати до ниво стратегическо партньорство и т.н. През последните няколко месеци наблюдаваме обмен на най-високото ниво, както от Япония към България, така също и обратно от България към Япония. Виждам огромния потенциал, особено в икономическите отношения, най-вероятно в областта на айти индустрията. Японските гигантски компании имат огромен интерес към вашите, българските айти кадри. И също Институтa INSAIT, който е добре познат в японските бизнес среди. В момента Япония и японците имат много топло отношение към вашата държава, често я свързват с вашето кисело мляко и розово масло или с бореца Котоошу, или с богатата култура и природа, и древна история. Но може би в близко бъдеще японците ще гледат на България като на страна на иновация и айти технология.

В: А какви са приоритетите на посолството през следващите години?

КМ: Можем да се фокусираме върху различните области разбира се, но като тъй като аз съм аташе по културните въпроси, най големия приоритет в моя отдел е да продължаваме и да работим заедно с българските партньори и да разпространяваме японската култура и също японския език и да сближаваме двата народа.

В: Какви ви впечатли най-много в България, когато пристигнахте тук?

КМ: Всъщност за втори път живея във вашата държава. Първото беше в детството ми, а второто -след като постъпих във външното министерство на Япония, но винаги съм бил впечатлен от вашето гостоприемство, включително и към чужденците. Японците както казах имат много добро отношение към вас и особено заради тези хора, които винаги помагат на тези туристи, които се срещат в центъра на София.

В: И един последен въпрос - има ли нещо в българската култура, което ви напомня за Япония?

КМ: Засега се сещам за фестивал в Япония, който много прилича на българския фестивал сурва, или кукерите. В Япония има много подобен фестивал, който се казва намахаге. Всъщност има доста разлики между двата фестивала, но на пръв поглед, двата си приличат много.