Част 3: Осу – думата, която държи Киокушин жив

„Осу“ е може би най-често използваната дума в Киокушин. Тя се чува при поздрав, при благодарност, при умора, при болка и при победа. За външния наблюдател това може да изглежда като навик или формалност. За практикуващия обаче „осу“ носи много по-дълбок смисъл.

„Осу“ означава търпение, уважение и решимост да продължиш, дори когато е трудно. Това е приемане на трудността, без оплакване. Не означава, че всичко е лесно – означава, че си готов да го понесеш.

В тренировката „осу“ се проявява, когато тялото е изморено, а умът казва „още един път“. В кумите – когато получиш удар, но останеш стабилен и продължиш. В ежедневието – когато срещнеш трудност и не се отказваш.

„Осу“ не е агресия. Не е инат. То е вътрешна дисциплина. С времето практикуващият разбира, че тази дума започва да се появява и извън доджото – в работата, в семейството, в трудните моменти на живота.

Затова Киокушин не може да се разбере само чрез техники. Той се разбира чрез духа.