Красимир Инински: В името на бокса

Красимир Инински, председател на Българската федерация по бокс, член на борда на директорите на Европейската конфедерация и вицепрезидент на Българския олимпийски комитет, разказва за развитието на бокса.

Какви са предизвикателствата ви като лидер в структурите на големи спортни организа­ции?

Винаги съм искал да променям нещата, да пиша история и това ми дава стимул непрекъсна­то да търся възможности за развитието на бокса и имиджа на България. Българската фе­дерация по бокс, която управлявам вече 11 го­дини, даде живот за много международни фор­мати в подкрепа на боксьорите да изкачват върховете. Моето желание беше боксът да не е просто хоби, а да стане сериозна професия, с която един спортист може да изкарва пари и да храни семейство, и това стана. Между­народната боксова асоциация (IBA) вече даде свобода на боксьорите да преминават от олим­пийски към професионален бокс и да се връщат, което е голям напредък. През 2017 г. създадохме Националната боксова лига, за да може най-добрите ни боксьори да участват наравно с профе­сионалистите в галавечери и да печелят заслу­жено за труда си.

При избора за борд на директорите на Евро­пейската конфедерация EUBC тази пролет вие събрахте максимален брой гласове. Как спече­лихте доверието на всички?

Моята кандидатура обедини двете лобита в EUBC – на Западна Европа и скандинавските страни и на Източна Европа, и това не е само игра на дипломация. Президентите на европей­ските федерации знаят как работим в Бълга­рия. С тях винаги обменяме идеи за популяри­зирането и развитието на бокса. Те виждат какво правим като организатори и домакини на първенства на високо ниво. От друга страна, позицията ми в борда е гаранция, че България е фактор, когато се вземат решения на най-ви­соко равнище.

Какво направихте за престижа на Българска­та федерация по бокс?

Политиката да подкрепяме най-прогресивните идеи и новите таланти, като създаваме нови формати. Ние сме инициатори на междуна­родния турнир по бокс за младежи „Мемориал Емил Жечев“ и международния боксов турнир за жени и девойки „Балкан“. Развихме най-ста­рия международен боксов турнир в Европа „Странджа“ не само в актуалните 13 мъжки категории, но и във всички 12 женски катего­рии. Ние сме първите домакини на World Boxing Tour, което затвърди България на световната боксова сцена на събития. IBA лансира този нов формат с цел да предостави по-големи възмож­ности на спортисти и на организаторите на събития по целия свят и неслучайно избра Бъл­гария за домакин на първия турнир от серия­та Golden Belt с награден фонд 200 хил. долара. Събитието събра 460 спортисти от 39 страни от четири континента. Това е световно при­знание за работата ни.

Вие сте от златното поколение на българския бокс, когато България имаше пълни квоти за олимпийски игри и шампиони. Какво ви накара да останете в структурите на бокса точно когато нещата не вървяха?

Още докато бях в националния отбор, мечтаех някой ден да стана президент на федерацията. След края на кариерата ми на ринга основах частен бизнес в сферата на строителството, но исках да направя нещо за бокса. Основахме Професионална боксова лига с моите парт­ньори Асен Димитров и Христо Христов. За пръв път в България направихме професионални боксови галавечери при пълни трибуни в зала „Универсиада“. Медиите гръмнаха и за нас това беше успех. Развихме формата с най-добрите боксьори и ММА бойци. Направихме истинско спортно шоу. За да имаме силни боксьори на ринга, ни трябваха аматьори, които са шам­пиони, а нещата не вървяха. Когато поех кор­милото, казах, че няма да деля боксьорите на професионалисти и аматьори. Всеки трябва да се развива, където пожелае. И да има тази въз­можност. Дадох на всички свобода.

Каква беше вашата визия за развитието на бокса?

Исках да вдигна федерацията с моя екип про­фесионалисти, с които сме като семейство и се подкрепяме взаимно в работата. Създава­ме условия за всички боксьори да се изявят, да трупат опит в национални и международни съ­бития. Наша работа е да изведем най-ярките таланти до върховете, като Стойка Кръсте­ва, която стана олимпийска шампионка в Токио 2020. Твърд характер е, минахме през много трудности, но стигнахме върха. Тервел Пулев също постигна голям успех – той спечели олим­пийски медал в Лондон и ние направихме добра организация да го популяризираме в световни елит. За изминалите 11 години българските бок­сьори спечелиха над 1200 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства и меж­дународни турнири за всички възрастови групи. От тях титлите от Олимпийски игри са три, а от континентални и световни първенства – 40, което е отличен атестат.

Известен сте като застъпник на равнопоста­веността на половете в бокса. Какво е вашето виждане за бъдещето на този спорт?

На бокса все още се гледа като на мъжки спорт, а моето виждане е, че равнопоставеност на по­ловете трябва да има на всички нива – членове на федерацията, мениджъри, треньори, офици­ални технически лица и състезатели. През 2018 г. IBA довери на България организирането на първия в историята на бокса Световен форум за равни права в бокса с участието на жени от над 50 държави – треньори, съдии, техниче­ски лица, президенти и вицепрезиденти на феде­рации. Включиха се Десислава Кирова, извест­на с псевдонима Дейзи Ланг, която е първата българка световен шампион при жените в про­фесионалния бокс, и Габриела Мюлер-Мендоса, която е всепризнат специалист по личностно и кариерно развитие на хора от спорта.

Какво беше отражението сред лидерите от за­падните страни?

Цялата боксова общност и много хора от олимпийското движение останаха впечатлени. В БФ Бокс въведохме равенство между поло­вете много по-рано от всички, с което спе­челихме уважение в световните структури на спорта.