Слави Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. Президент на федерацията по таекуондо. Първи вицепрезидент на европейската и член на борда на световната федерация по този спорт. Бивш евродепутат и депутат в Народното събрание на България. Със съпругата си Мария имат пет деца – Мартина, Мирослава, Калоян, Елена и Виктория.
–Г-н Бинев, как премина годината за българското таекуондо?
-Бих казал отлично, ако не бяха сериозните ни амбиции да станем една от найсилните държави в света. По генерално класиране от световното за младежи до 21 години сме на седмо място при мъжете в света. Но личните ми амбиции, а вече и тези на състезателите са да сме поне в тройката.
Християн Георгиев достигна до пето място на световното за мъже и жени и бронз при младежите до 21 г. Станислав Митков е вицешампион за младежи до 21 г., а Ерика Карабельова стана пета. На европейското в олимпийските категории Александър Джорджев е трети, а Християн – пети. На континенталното първенство за юноши и девойки Станислав Митков стана шампион, Дея Пеева е трета, а Ерика Карабельова и Станислава Костадинова са пети. На олимпийския фестивал в Северна Македония Ерика стана първа, а Станислав – трети в ужасяващи условия. Няма да споменавам за огромните успехи, които имаме при деца и кадети, които вече не приемат за цел нищо друго освен медали от континентални и световни първенства
-Защо тогава е нотката на неудовлетвореност?
-Защото знам, че можем повече. А и тъй като сме травматичен спорт, някои от състезателите, които можеха да допълнят колекцията от медали, нямаха възможността да участват. Трябва ни още малко подкрепа, за да се превърнем в сила, с която всички да се съобразяват.
-Подкрепа от кого?
-От държавата, разбира се. Ние сме относително нов олимпийски спорт и по тази причина не наследихме нищо от времето на социализма. За жалост, никой до този момент не е предприел активни действия за решенията на тази несправедливост. Правят се най-различни зали за спортове, които за добро или лошо имат база за националните си отбори. Но въпреки честите ми напомняния все още няма решение на този въпрос. А и толкова години минаха, а у нас не може да разберем елементарни истини. Които са издигнати в култ в нормалните държави. Защо трябва да даваш милиарди за здравеопазване, след като може да инвестираш в спорта, който прави децата здрави?
Инвестираме в битка с криминалитета, без да осъзнаваме, че спортът е този, който може да ни излекува от агресията на локали и други неформални младежки групировки. Страдаме от това, че в обществото няма дисциплина, уважение и благодарност. Качества, които вече не могат да бъдат изградени в училище поради тоталното либерализиране на образованието. Това са качества, които могат да бъдат добавени единствено и само в спорта. Особено такъв спорт като нашия.
Колкото повече спорт, толкова по-добре. Не да правим мощна армия от чиновници, които уж се борят с нещо си. По-добре армия от спортисти, които знаят за какво става въпрос. Всички говорят, че е социален феномен. Тогава защо не му помагаме? Не само е социален феномен, а за мен е и панацеята, която може да реши големи проблеми в обществото.
Видяхте какво стана, като волейболистите станаха втори в света. Цяла България избухна, все едно отново е 1994 г. Или пък рекордите на Карлос Насар. Бил съм достатъчно дълго в политиката, за да го кажа: няма политик в историята ни, който да е предизвикал такава еуфория, както спортистите. И в същото време все едно се срамуваме от тях. Бюджетът е някакви стотни от брутния вътрешен продукт. Но иначе първи тичат да се снимат с шампионите.
-Самите спортисти обаче не носят ли някаква вина за ситуацията? Например да откажат да се срещат с политици, а не да ги размахват като прани гащи след успех.
-Има много резон в тези думи. Може би наистина това трябва да се случи. Защото шампиони с плакети няма как да се получат. А ние се опитваме да направим точно това. Шампиони се правят със средства и модерни спортни съоръжения. Защото модерният спорт има съвсем други изисквания към тренировъчния процес, както и самите спортисти.
-Това ли е най-големият проблем в българския спорт?
-Има много проблеми. Част от тях са заради самата структура на финансиране. Няма как някаква тайна комисия да определя парите. Трябва да има ясни критерии – дали популярност, дали картотекирани спортисти, дали медали от големи първенства, а не субективно решение на група чиновници, които да крият личните си пристрастия зад ужким тайни комисии. Ако всичко се решава от тайни комисии, тогава защо са ни министри и зам.-министри. Това означава, че те са проформа назначени. В спорта е ясно. Когато си първи, получаваш златен медал, когато си втори, получаваш сребърен медал, а когато си трети – бронз. На последната олимпиада ние, таекуондото, се класирахме на четвърто място от българските спортове. По бюджет обаче сме далеч от това четвърто място. Това показва двойните стандарти, за които се говори във всяка една сфера на обществото.
Липсва комуникацията с федерациите от страна на общини и организации, които гордо усвояват европейски средства и се фукат пред избирателите с построени зали. Не съм чул нито един от тях до този момент да се е консултирал с някоя федерация какво е нужно за нормален тренировъчен процес. Вижте например колко зали се построиха, а съблекалните им малки като кутийки. И искаме да запалим децата. Като ги набутаме 100 деца в 2 квадратни метра ли? Кой ще се запали в такива условия.
Отделно в закона и в правилниците има един куп недомислия. Знаете ли колко хартия трябва да се изпише, че да се смени един състезател за лагер на националния отбор? А таекуондото е травматичен спорт. Има още хиляди проблеми, но ще спра до тук.
-Има ли тогава някакъв изход?
-Едно от първите решения е спортът да бъде ръководен от човек от спортното семейство. Защото, когато министерството на спорта се дава като разменна монета на по-малка партия или като бакшиш в заведение към коалиционен партньор или сглобка, колкото и да е административно грамотен или дори просто готин политическият деец, той неминуемо ще стане прост говорител на чиновниците, които трябва да го обслужват.
Второто задължително решение, което трябва да се вземе е свързано с данъчни облекчения на компаниите, които имат желание да подпомагат спорта.
Третото нещо, съкращаване на огромния апарат на министерството, тъй като административната тежест към нас е огромна, а административният апарат трябва да създава пречки, за да оправдава заплатите си. Тези пречки много лесно се създават, тъй като този закон е направен федерациите да бъдат добри и послушни и по никакъв начин да не надигат глас,особено към тези, които разпределят бъдещите им бюджети. Законът може да бъде изразен в изключително малко и ясни правила. Едно от които е награждавай победителите, наказвай провинилите се. Другият огромен проблем е това, че бюджетите се определят година за година, а не на база четиригодишен олимпийски цикъл.
-Ефектът „Кимия“ и олимпийският медал как се отразиха на спорта?
-Феноменално. За младите хора е важно да имат кумири. А Кимия е точно такъв. С целия си живот. За мен тя е олимпийският шампион. Съдиите я прецакаха в първия мач срещу нейната бивша съотборничка от Иран. Направо побеснях и напуснах залата. Не можех да гледам това издевателство. И изведнъж – боя за медал. Айде обратно по най-бързия начин. След това подлудихме домакините. Кимия беше най-силният допинг за цялата федерация и последващите успехи. Тя накара всички млади състезатели да мечтаят само и единствено за олимпийско злато. А и залите са пълни. Само виждате изведнъж какви неща започнаха да се случват. Миналата година Силвия Христова взе злато при децата, Мария Стоянова, Йоан Койнарски и Азра Хализ – сребро, а Елена Костадинова – бронз. Това е ефектът от олимпийския медал.
Битката за Кимия бе невероятна. На нея даваха празен чек, за да се състезава Слава богу от една от ислямските държави. И нямаше как да се махне от Иран и да отиде при тях. Германците даваха всичко, за да я привлекат. Ние успяхме. Наистина тогава цялата държава помогна, за което съм благодарен.
-Какво прави Кимия в момента?
-За съжаление, се бори с поредната си контузия. Както казах, таекуондото е доста травматично.
-А какви са плановете за 2026 г.?
-Започваме работа по план „Лос Анджелис“. След като вече имаме един олимпийски медал, защо да нямаме два. Или пък шампионска титла? Работим здраво, имаме уникални деца. Само да са здрави. Ще има и други изненади. На световно ниво.
Снимка: БГНЕС
