Коментаторите във всеки спорт обичат да казват, че традициите съществуват, за да се нарушават. В същия смисъл победните серии пък стартират и се трупат, за да кулминират с техния завършек. В бойните спортове само през последния месец станахме свидетели на две зашеметяващи схватки, в които два хегемона най-сетне срещнаха достойни съперници и бяха победени. И Слава Богу, че е така, защото именно подобни драматични събития са причината тези спортове да съществуват в състояние на глобална популярност толкова много години.
Резонно е да започнем с темата на деня.
Тайсън Фюри победи Владимир Кличко по точки в боксов сблъсък за 5 титли в тежка категория наведнъж. Кличко не беше вкусил загубата от цели 11 години – последното му поражение датира от 2004 година, когато Ламон Брустър го побеждава с технически нокаут. Петте титли, които Фюри преди часове отне от Кличко, бяха трупани от украинеца в продължение на 6 години и множество касови сблъсъци с имена като Дейвид Хей и Еди Чеймбърс. Преди няколко месеца пак той детронира с почти смехотворна категоричност нашенеца Кубрат Пулев. Допреди няколко часа Кличко изглеждаше неуязвим. Сега целият свят видя как един 27-годишен гологлав симпатяга от Манчестър го надигра тактически във всяко отношение.
Малка ирония за българския зрител беше, че Тайсън Фюри излезе срещу Кличко с тактика, сходна с тази на Кубрат Пулев. Британецът стоеше срещу страховития си противник с почти свален гард също като Кобрата и откровено се опитваше да го дразни със самоуверено поведение и вербални подмятания в края на всеки рунд. По същия начин Пулев позира на един крак след първия си нокдаун срещу Кличко, но бе повален с гръм и трясък само няколко рунда по-късно. Разликата между него и Фюри беше преди всичко далеч по-голямата подвижност на британеца. Фюри движеше краката и главата си постоянно с пъргавина, не дотам присъща на двуметров атлет от тежка категория. Размахът на ръцете на Фюри също надвишава доста този на Кобрата, което позволи на англичанина да държи Кличко на по-голямо разстояние и съответно да пуска бързината си в действие, когато станеше нужда. Тактическата подготовка на Фюри също беше на страхотно равнище. В последните рундове, когато и двамата боксьори бяха пребити, реакциите им бяха забавени, а Кличко беше осъзнал, че трябва да просне съперника си, ако не иска да изгуби по точки, претендентът продължаваше с механична точност да мести главата си, избягвайки очевидно познатите му комбинации от атаки на Кличко. Реакциите му бяха като на робот. Робот, настроен да победи Владимир Кличко и да се превърне от претендент – в шампион.
След срещата Фюри реагира емоционално и призна, че е реализирал мечтата на живота си със спечелването на всички титли. С типичен уличен английски акцент той благодари на Господ за фантастичния момент и изпя шокиращо добре класическата песен ‘I Don’t Wanna Miss a Thing’ на Aerosmith на трогнатата си съпруга. Детронирането на Кличко и триумфът на Фюри си заслужаваха да бъдат видяни. Това, което следва обаче – след повече или по-малко време – е детронирането на Фюри и триумфът на следващия голям боксов шампион в тежка категория. Към момента англичанинът има 25 победи, 18 от които с нокаут, и нито една загуба. Освен ако тежката категория не е намерила своя Флойд Мейуедър, снощи видяхме изгревът на нова колосална победна серия, която в даден момент ще бъде спряна по подобен начин.
Подобно събитие разтърси и светa на смесените бойни изкуства преди няколко седмици. През последната една година Ронда Раузи извърши изключително впечатляващия преход от първа шампионка в историята на UFC до медийна суперзвезда с участия в популярни реклами и филми, която през септември призна, че е най-високоплатеният състезател или състезателка в смесените бойни изкуства. Същевременно Раузи достигна до 12 безответни победи и не беше губила нито една схватка в кариерата си. Допреди няколко седмици. На ‘UFC 193’ Раузи се изправи срещу непретенциозната съперничка Холи Холм в сблъсък, който изглеждаше и беше разглеждан като протоколен от повечето букмейкъри по света. Самата Раузи прояви обичайното си високо самочувствие преди срещата, което досега винаги беше подкрепяла с действия в октагона, и отказа да поздрави противничката си на пресконференцията преди събитието.
Развоят на самата схватка буквално постави непобедимата Раузи на колене, след като в края на първия рунд тя вече кървеше и дишаше тежко, тотално зашеметена и свръхефективната стратегия на съперничката, която твърдо отстояваше стабилна дистанция между двете, използваше лявата си ръка, удряше и бягаше. Срещата беше точната противоположност на досегашните схватки на Раузи, от които девет (от общо 12) бяха завършвали за по-малко от минута, и то с победа за Раузи. Е, и този път сблъсъкът завърши за по-малко от минута, но във втория рунд Раузи беше тази, която отнесе страховит ритник право в главата и беше нокаутирна. Слухове, че схватката е била с предначертан изход, не промениха това, което видяхме в октагона – Ронда Раузи беше прегазена от по-спокойна, по-подготвена и по-твърда съперничка. Както се казва: „Следващият, моля.“
Но никой не познава драматичната стойност на колосална победна серия и нейния завършек от хората във фикционалния, майсторски инсцениран свят на професионалния кеч. Преди около 20 месеца най-голямата победна серия в историята на развлекателния спорт завърши, когато Марк Калауей, превърнал се в легенда на ринга под псевдонима Гробаря, изгуби за първи път на ежегодното събитие ‘WrestleMania’ от Брок Леснар след 21 победи преди това. Възпроизведеният шок превърна събитието в историческо, даде тласък на сюжетите в WWE за година и половина напред и на свой ред затвърди статута на Леснар като легенда в кеча. А това, което WWE правят по-добре от бокса, UFC и който и да е друг спорт, е винаги да поднасят на зрителите си това, за което са си платили. Ако детронирането на Владимир Кличко дойде след 12 рунда тактическо надиграване и нито един зрелищен нокдаун, а първата загуба на Ронда Раузи стана факт след по-малко от 1 минута едностранен побой, инсценировката в WWE позволява на феновете да стават свидетелни на подобаващо продължителни спектакли всеки път, когато подобно събитие стане факт. С атлетически изпълнения, актьорска игра, подвизи и драма, там човек винаги може да разчита, че ще получи стойността на похарчените си пари.
А там някъде Флойд Мейуедър брои парите си и се усмихва при мисълта, че е избягнал задължителната голяма загуба и е завършил професионалната си боксова кариера с 49 победи и 0 загуби. Е, както казахме, традициите съществуват, за да се нарушават.
Автор: Георги Петров
