Музиката има своите легенди по подобие на спорта. Фреди Меркюри несъмнено е едно от най-великите имена в историята на музикалното изкуство. Еквивалентът в бокса е може би Шугър Рей Робинсън или Мохамед Али. Но дали историята щеше да е същата, ако в ранните детски години на Фреди майка му не бе казала тежката си дума, за да го спре от преследването на кариера в боксовия ринг? Може би никога няма да разберем, но все пак е любопитно да си представим.
През 1954 г. 8-годишният Фарук Булсара, както е истинското име на бъдещия фронтмен на Queen, се мести обратно в Индия със семейството си след кратък престой в Занзибар след периода на извоюването на независимостта на индийския народ от Великобритания. Причината е, че индийските училища са много по-развити от тези в Занзибар по онова време.
Там младият Фарук започва да проявява бързо своите таланти и започва да свири на пиано, да пее, да рисува и да спортува. Съучениците му обаче не го приемат добре заради външния му вид и той се превръща в аутсайдер, който има нужда да се защитава, когато обидите се превърнат във физическо насилие. За целта започва да тренира бокс и дори демонстрира сериозни заложби.
Фреди Меркюри демонстрира характер и непреклонен дух, които се считат за две от най-ценните качества между въжетата. Той дори сам признава в интервюта, че е бил горд от уменията си на ринга, защото са му давали възможност да пребори онези, които са го тормозели в училище.
Захапката му обаче се оказва проблем за спортната кариера. Издадените предни зъби на горната челюст са причината при удар от съперника устните му да бъдат разкървавявани. За Фреди това може и да не е проблем, но за майка му се превръща в причина да го спре от боксовите занимания.
В последствие той се състезава в надпревари по хокей, тенис на маса и други интересни дисциплини, но истинската му страст е музика. По тази причина днес името му е един от символите на това изкуство, въпреки факта, че вече повече от 30 години не е сред нас.
