На прага сме на 32-рия сезон на риалитито The Ultimate Fighter, където UFC търси своите нови таланти. Алекса Грасо и Валентина Шевченко оглавяват двата отбора, за да подготвят бойците в борбата им за договор с веригата. Но какви реални резултати всъщност дава шоуто? Сега ще проверим реализацията на победителите от предходните 31 издания.
Уорли Андерсън (19:6) триумфира в TUF през 2014 г., след което прекарва 6 години в UFC, но така и не достига до особени висини. И все пак през 2020 г. подписва с Bellator, за да се бие на два пъти за титлата в полутежка категория с Вадим Немков. През март пък надви Карл Муур (12:3) за вакантния пояс.
Райън Бадер (31:8) е шампион на TUF през 2008 г., след което кариерата му е на приливи и отливи. Той също подписва с Bellator, където е трикратен шампион в тежка категория.
Една от големите звезди от близкото минало в смесените бойни изкуства – Майкъл Биспин (30:9), също минава през TUF. Той триумфира в турнира през 2006 г. в средна категория, а 10 години по-късно се добра до титлата в дивизията след победа над Люк Рокхолд и защита срещу Дан Хендерсън.
Нейт Диаз (22:13) е от хората, които нямат нужда от допълнително представяне. Той може и да не се добра до върха в дивизиите на UFC, но въпреки това се превърна в едно от най-големите имена изобщо в света на MMA. Диаз печели TUF през 2007 г., а през 2012 г. се добра до мач за титлата в лека категория срещу Бенсън Хендерсън. Сблъсъците му с Конър МакГрегър са сред най-касовите в историята на спорта.
Още един от хората с висок статут, но без титла, е Джон Додсън (25:14). След успеха си в риалитито през 2011 г. той се бие на два пъти с Деметриус Джонсън за пояса му в „петел“. Днес той не е част от UFC, но продължава да се бие за Rizin.
При дамите Карла Еспанца (20:7) е един от най-успешните проекти на TUF. Тя печели турнира през 2014 г. в сблъсък с Роуз Намаюнас, след което двете повтарят съревнованието си през 2022 г., когато Еспанца ѝ отнема титлата в „сламка“. Малко по-късно поясът отива в ръцете на Жан Вейли и латиноамериканката излезе в майчинство.
Насочваме се към 2005 г., когато Рашад Еванс (20:8:1) блесва в TUF и в последствие става шампион в средна категория на UFC. По-късно се пробва и в полутежка срещу Джон Джоунс, но губи шампионския двубой с „Боунс“.
Днес гледаме на Тони Фъргюсън (26:10), като на човек, който трябваше да се пенсионира преди 3-4 години, но преди това несъмнено бе едно от най-големите имена в UFC. Дейна Уайт го откри през 2011 г. на TUF 13, след което той стигна до титлата в полусредна категория срещу Кевин Лий.
Келвин Гастелум (18:9) доказва потенциала си през 2013 г., когато печели UFC 17, а през 2019 г. получи шанс, за да спори за титлата в полусредна категория срещу Израел Адесаня. Кариерата му тръгва надолу едва след онзи мач.
Форест Грифин (19:7) е един от класиците в зората на UFC. Той печели първото издание на TUF през 2005 г. в полутежка категория, а след това печели големия трофей през 2008 г. срещу Куинтън Джаксън.
През 2013 г. Юлиана Пеня (12:5) печели надпреварата в TUF, а през 2021 г. стана шампион в „петел“ след успех над Аманда Нунеш, макар да загуби реванша. Това все пак я прави един от реализираните таланти.
И като говорим за реализирани таланти, няма как да пропуснем Камару Усман (20:4). Той е може би най-добрият резултат от TUF след успеха му през 2015 г. Четири години по-късно стига до титлата в полусредна категория и налага доминация в следващите 3 години.
Робърт Уитакър (26:7) също е водеща фигура в момента в средна категория, макар да пропуска двете си възможности за трофея срещу „Изи“. Звездата му изгрява на небосклона през 2012 г.
Всичките тези страхотни бойци са доказателство, че The Ultimate Fighter е един от най-успешните проекти на Дейна Уайт. Предстои да видим дали се задава следващото поколение шампиони от идната седмица.
