Преди 126 години на 27 декември в севлиевското село Сенник се ражда една легенда.
Дан Колов – Българският лъв. Балканският лъв. Кинг Конг. Кралят на кеча. 
„Закърмен съм от сиромашка майка с чувство на голям патриотизъм, любов към работата и скромност в живота. Тази звезда ме води в целия мой живот. Аз не измених на вярата си в нея и тя ме доведе до тук.“
Дончо Колев Денев се ражда в голямо семейство. Той е петото дете на Яна Живкова и Кольо Данев. Баща му умира, когато той е едва 4-годишен. Настъпват изключително трудни времена за фамилията, която едва се изхранва. И на 12 години Дончо е принуден да емигрира в Унгария заедно с неговия брат. В продължение на четири години в Будапеща той се занимава с градинарство.
Но любовта към борбата вече се е зародила дълбоко в душата на младия Дан Колов. Първите семенца са покълнали още в детството му, в родното му село.
„В училище тогава всичките ги търкулвах и все мене ме туряха учителите на колене.“
В Будапеща той започва редовно да посещава като зрител състезания по борба и открива своята мечта там.
„Гледах ги с трепет и мечтаех един ден да стана и аз борец.“
Животът му не става по-лесен в Унгария и през 1909 година той решава да замине още по-далеч от дома – в Америка. Първите години в САЩ работи като хамалин на доковете, миньор, сторител, но непрестанно си мисли за своята страст.
„Чувствах просто нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата.“
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Казват, че човек не може да избяга от съдбата си и неговата го застига по време на едно цирково представление. Като част от атракцията на шоуто, организаторите предлагат на човек от публиката да премери сили с бореца Джеф Лоуранс. Смелият Дончо излиза на тепиха и побеждава. И започва с кариерата си при аматьорите.
„Първата ми борба беше през 1915 г. в Майлс Сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борех срещу един глухоням професор по борба, който беше задължен в продължение на половин час да ме обърне. Давам ли се аз, обаче. Мъчи се, мъчи се този човек, нищо не можа да направи. Времето изтече и аз спечелих първата си борба и първите си двеста долара.“
Нощта младият Дан Колов прекарва с двама негови приятели в тръни край града и спейки на земята.
„Аз им разправях, че съм ангажирал стаи в хотел „Поляна“ по случай победата и горките наистина повярваха, че ще спим на меки плюшени легла“,
разкрива Колов и споделя, че от същата вечер му остава и друг спомен – счупен нов.
„Ставайки, аз протегнах ръка на моя противник, както му е реда. Какво мислите, че стана. Без много да му мисли и без да очаквам той ми изтърси един такъв юмрук в нос, че аз зашеметен паднах на пода. От там е и кривия ми нос.“
През 1917 г. Дан Колов подписва първия си професионален договор. Започва да се бори в Америка, а след това и в Европа. Бил се е с хора от всякакви народности. Има над 1500 мача. Има едва 72 загуби, като една от тях е първият му мач при професионалистите – срещу Сбишко Циганевич. В онези времена борбата се е наричала „кеч“ и е била изключително тежка дисциплина, която понякога е завършвала дори с фатален край.
В САЩ Дан Колов започва да трупа слава и очаквано получава предложение да смени гражданството си, но той отказва.
„Чувствам се силен, защото съм българин.“
Победите в Съединените щати го пращат и на първо му турне извън границите на държавата. То е проведено в Япония през 1924 година срещу местния любимец Джики Хиген- Удушвача. Българинът регистрира една от най-ярките си победи на тепиха, като чупи гръбнака на Хиген. Това провокира злоба у местните фенове и те правят опит за покушения срещу него.
Следва участие на турнири в Бразилия, Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия, Нова Зеландия и в различни европейски държави – общо 11 на брой. Във Франция побеждава една от звездите на този спорт Анри Деглан (прочут с прозвището „Човека с хилядата хватки“) и става първият български европейски шампион по борба.
Успехите му разбира се започват да му трупат и богатство и след години той става милионер. Най-големият си хонорар той получава за мача срещу французина Шарл Ригуло – 1 милион лева. Иначе за битка взима около 4-5 хиляди щатски долара (които сега се равняват на 60-80 000).
„Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствам радост, когато помагам на околните и страждущите.“
Дан Колов никога не забравя трудните си години на детство и затова става един от най-известните дарители в страната. Помага на бедни и болни хора, на студенти за обучението им, дарява 500 000 за закупуването на самолет за българските пощи.
„Хари, да си идем в България, като нея няма никъде!“
Завръща се в България през април 1935 година и е посрещнат царски. Придружаван от своя близък приятел и също успешен боец Хараламби Стоев той е приветстват от десетки хиляди на гарата в София, а по-късно и в родното си село.
„Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене (смее се). Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.“
Казва, че дължи физическата си мощ на „дългата и упорита тренировка“. Дан Колов е един от най-успешните български спортисти за всички времена. Със сигурност той е най-голямата наша легенда в борбата и в бойните спортове изобщо. През целия си живот, а и след това, той е ярък пример за невероятното и вдъхновяващо съчетание на голям спортист и професионалист, човекът с огромно и добро сърце и истински патриот в едно.
„В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него.“
Умира на 47-годишна възраст от туберкулоза в родното си село Сенник.
