Ще обърнем поглед назад в историята на бокса за да проследим зараждането на играта, такава каквато я познаваме днес и изгрева на първия световен шампион по правилата, върху които се гради модерният спорт.
Сведения за юмручни схватки по определени норми датират още преди Христа. На територията на Индия и Ирак, а първата документирана награда за мъж, участвал в юмручен двубой е от 23-тите Антични Олимпийски игри през 688 г. пр. Хр.
С падането на Римската империя и модата на хладните оръжия, интересът към боя с голи ръце намалял.
Прескачайки над 12 века се отправяме към Великобритания, където през 1681г. за първи път се използва терминът “бокс”. Малко по-късно е обявен и първият шампион на Англия в дисциплината “бой с голи кокалчета”, която става и основа на бокса.
Шампионът Джак Броутон тренира с кожени ръкавици и е първият. който започва да говори за ползването им по време на боксови срещи.
Той е и създател на правила, където за първи път се ограничава бъркането в очите, нанасянето на удари на паднал съперник, както и под пояса.
Тези правила са били надградени с “Правилата на лондонската награда”. Според тях мачовете трябва да се провеждат на квадратен ринг, ограден с въжета. Рундовете приключват тогава, когато един от бойците падне на земята. Секундантите му го отнасят до ъгъла, където той имал 30 секунди да се възстанови и след допълнителни 8 секунди да се върне до средата на ринга. Ако не успее, противникът му се счита за победител.Това правило давало на бойците възможност да се възползват от почивката като падат на ринга без наистина да са наранени.
Някъде по това време се ражда и Джон Съливан. Израснал в Бостън, дете на ирландски емигранти, той започва да участва в нелегални битки с голи юмруци още през тийнейджърските си години. Този тип боеве никога не са били легални в родната му Америка и затова той лежи няколко пъти в ареста. Обикалял различни барове в града и предизвиквал възрастни мъже да се бият с него срещу пари.
Желанията на родителите му да стане свещеник окончателно са забравени, когато в Бостън се появява боец в тежка категория, който избирал хора от публиката за спаринг партньори по време на публичните си тренировки. Съгражданите на Съливан го окуражават да се качи на ринга. Без да бъде поздравен, той е нападнат решително от съперника си, но за всеобща изненада и радост, Съливан нокаутира самоувереният професионалист..
Славата му бързо се разнася из щатите и големите мачове не закъсняват. “Здравенякът от Бостън” записва победи над известни съперници в нелегални мачове, които се провеждат на тайни локации, за да не бъдат надушени от властите. Нокаутира Джон Флууд на кораб в река Хъдсън. Двамата се бият с ръкавици, макар и без подплата. Тази новост е наложена от “Правилата на маркиз Куинсбъри”. Те са считани за първообраза на съвременния бокс. Рундът вече е с времетраене от три минути, а ако състезател падне на земята и не се изправи сам за десет секунди, се счита за загубил.
Разбира се, за да се наложат въпросните принципи е било нужно много време и Съливан е редувал мачове със старите и новите боксови правила.
През 1883г. той обикаля щатите с влак като предлага награда на всеки мъж, издържал на ринга четири рунда срещу него. Обиколката включва 238 града и над 190 битки.
Само един човек успява да грабне възнаграждението.
Да хванеш ръката на прославения боксьор се е считало за изключителна привилегия. Щастливците не спират да се хвалят и когато се ръкостискали с някого казвали:
“Държиш ръката, която се здрависа с Джон Съливан”
