Остава една седмица до една от най-големите битки в кариерата на Кубрат Пулев (31:3). Българинът ще се боксира с Махмуд Чар (34:4) за световната титла в тежка категория на WBA. Малцина обаче са наясно със смисъла зад този колан, защото е добре известно, че най-ценният трофей на асоциацията в момента се държи от Олександър Усик (22:0). За да си изясним ситуацията, трябва да се върнем в не чак толкова далечната 2011 г., когато поясът за пръв път бе представен пред боксовия свят.
Водещите боксови организации са влюбени в своите колани, меко казано. Затова всяка една от тях разполага с по няколко такива в отделните теглови дивизии. Основната цел е да си гарантират 3-те процента от хонорарите на бойците, когато те се състезават под тяхна егида. Често те измислят всевъзможни наименования, с които да ги популяризират, но най-честосрещаните са световна, интерконтинентална, международна, континентална и национална. Най-ценната е световната, както може би се досещате. За WBA обаче това не съвсем така. Техният „златен“ колан е на супер световния шампион. Наименованието за пръв път се дава на Владимир Кличко през юли 2011 г., когато побеждава Дейвид Хей, за да обедини титлите на WBA, IBF и WBO. Именно тогава там решават, че е време да създадат второстепенен колан, който да се присъжда на претендента.
В бойните изкуства е добре познато наименованието „редовна титла“ или „междинна титла“. Това би следвало по-лесно да ни ориентира в ранкинга на претендентите без да се налага да се ровим в архивите, за да открием кой би могъл да предизвика супер световния шампион. Главоблъсканицата настава с избора на името „световен шампион“, което се използва от останалите водещи организации за най-добрия, а не за евентуалния му опонент, както смятат от WBA.
Александър Поветкин се превръща в първия световен шампион в тежка категория през ноември 2011 г., когато побеждава Руслан Чагаев. Той прави четири защити на пояса срещу хора, които не попадат в радара на останалите вериги, а са разпознати само от WBA. Става дума за Седрик Босуел, Марко Хук, Хасим Рахман и Андрей Шавржик. Така Поветкин стига до мач с Кличко, но отново украинецът е победител, за да видим овакантяване на второстепенната титла.
Чагаев получава нов шанс, за да се добере до отличието през юли 2014 г. и печели срещу Фрес Окуендо. 20 месеца по-късно той се отказва от званието си, защото отказва да плати въпросните 3%, равняващи се на $40 750.
Лукас Браун е следващият носител след триумф именно над Чагаев. Той пък взема, че се проваля на тестовете за допинг и пак световната титла на WBA е в ничии ръце.
Идва ред на Шанън Бригс да се окичи с пояса през юни 2017 г., но и той се проваля на тестовете за забранени вещества.
През ноември онази година Махмуд Чар най-накрая се докопва до титлата, но познайте как я губи? Разбира се, дава положителен тест за стероиди. По-късно все пак е оправдан с втората проба и той я получава обратно в мач срещу 45-годишния Александър Устинов.
Забележете, че световната титла на WBA досега е дала само веднъж право на носителя си, за да спори за супер световната титла. Вторият и последен за момента подобен случай настъпва през август 2023 г., когато Даниел Дубоа се изправи срещу Олександър Усик. Младият британец печели вакантната титла срещу Кевин Лерена година по-рано, тъй като Чар пак я губи без бой.
По неясни причини този път Световната боксова асоциация решава за трети път да награди сириеца с неособено престижното си отличие. Така той прекара една година без изобщо да е имал нужда да се бори за нея, докато двамата с Кубрат Пулев не се разбраха за мач през март. Той обаче се контузи и срещата бе отложена за 7 декември 2024 г. в София.
След няколко дни Махмуд Чар и „Кобрата“ ще се бият именно за тази световна титла. Тя е втора по значимост в йерархията на WBA, независимо, че се зове световна титла. На теория би следвало да гарантира шанс за супер титлата на Олександър Усик, стига украинецът да я защити в реванша си с Тайсън Фюри на 21 декември в Рияд.
