Куба – страната на пурите, латино ритмите, карибските плажове и… бокса. Между въжетата боксьорите там показват изящество и финес, каквито противниците им често дори не са виждали. Сред кубинските боксови таланти е Хавиер Ибаниес – момчето, което вече представя България.
Хавиер е роден в кубинския град Матанзас – на повече от 9000 километра от мястото, където тренира понастоящем – София. Пред bTV той дава своето обяснение защо в Куба боксът е повече от спорт. Част от културата на страната е.
„Започваме много малки с бокса в Куба. Аз бях на 10. Затова и в страната нивото е толкова високо. Приятели ме насочиха към бокса. Впоследствие треньорите видяха, че имам качества и продължих. Нашата зала беше улицата. Бяхме много малки и за нас беше като игра. Като по-големи отивахме вече в зали, където условията са много по-добри„, коментира Хавиер.
Едва 18-годишен, той става олимпийски шампион за младежи през 2014-а година в китайския град Нанджин. В родината си е посрещнат като герой:
„Моят град е по-малък и всички ме посрещнаха с много емоция като истински шампион. Тогава осъзнах, че съм постигнал нещо значимо„.
След големите успехи, идват и огромните очаквания, тежащи на Хавиер, който взима съдбоносно решение. Окачва ръкавиците в дома си и слага край на боксовата си кариера. Едва на 23.
„Бях изтощен, не се чувствах добре. Заради целия този стрес започнах да имам главоболия и реших да спра. 1 година си бях вкъщи, без да тренирам. Близо до нас няма зала. Опитахме да направим една малка с моите приятели и да тренираме, но когато треньорът дойде с предложението, започнах отново да тренирам много сериозно„, спомня си с умиление Хавиер.
И точно тогава идва моментът за промяната. Тя, както често се случва в човешката история, става съвсем случайно. Време е Ибаниес да отупа от праха боксовите си ръкавици и да се върне във втория си дом – ринга:
„Един много известен боксьор ми каза, че мога да напусна Куба и да продължа да се боксирам за друга страна. Взех това решение и започнах със сериозните тренировки. Изведнъж дойде и предложението от България. Познавах треньора на националния отбор – Жоел Арате. Припомних си, че тук, в София, станах световен шампион за младежи. Реших, че тук е моят късмет„, коментира Хавиер.
Пред кубинеца с българско гражданство налице е огромно предизвикателство: да се докаже на нов континент, за нова страна. И да печели. За страната, която представя – България. Признава, че от самото начало е получил подкрепа от своите приятели за взетото трудно решение:
„Никой не ме е критикувал. Виждали сме се с кубински боксьори по състезания откакто представям България, но никой не ме е критикувал, нито треньорите дори“, признава кубинският боксьор с български паспорт.
Началото за Хавиер Ибаниес е обещаващо и много обнадеждаващо за бъдещето. Печели бронз на европейското първенство по бокс в Ереван, Армения, а остава на крачка от отличието и на световното, където отпада на четвъртфиналите.
Матанзас, Нанджин и София са трите щастливи места по пътя към голямата мечта – отличие на олимпийските игри в Париж през 2024-а година:
„Аз съм кубинец по рождение, но се чувствам и българин. Вече 3 години съм тук, имам гражданство и представям България. И тук се чувствам като вкъщи. Аз оставих спорта в Куба, а България отвори широко вратите си за мен. Даде ми възможност да изпълня детската си мечта – да стана олимпийски шампион„.
