Kогато стана шампион, ще си нахлузя старите дънки, ще си нахлупя някоя стара шапка, ще си пусна брада и ще тръгна по някой селски път, дето никой не ме познава.
Ще вървя, докато открия някоя малка лисичка, която не знае как се казвам и която ме харесва само заради това, което съм. И тогава ще я заведа в къщата си за 250 хиляди долара с изглед към жилищния ми квартал за 1 милион долара и ще й покажа всичките си кадилаци, а ако вали – закрития си басейн. И ще й кажа: „Това е твое, скъпа, защото ме обичаш такъв, какъвто съм.“ Не, това не е текст на песен от някое популярно кънтри парче. Това са думи на великия Мохамед Али, който си отиде от този свят на 74-годишна възраст.
Светът му отдаде подобаваща почит, въпреки че сякаш го беше забравил през последните години. Почти 32 години Али се бореше с болестта на Паркинсон, която бавно, но сигурно изпиваше жизнената му сила.
На хората сякаш им беше гузно да гледат в безпомощно състояние великия шампион, който сътвори някои от най-великите боксови двубои на всички времена. Мохамед Али обаче не печелеше битки само на ринга. Той се опълчи на Бог и държава, удари смъртоносно кроше и на расовите предразсъдъци.
Бъдещият велик боксьор е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, а баща му Касиус Клей го кръщава на себе си. 12-годишният Касиус за първи път подсказва за таланта си по време на уличен бой с момчета, които опитват да му откраднат колелото.
Якият юноша тъкмо е разхвърлял противниците си, когато притичва полицаят Джо Е. Мартин. Той раздава бързи шамари на участниците в боя, а Касиус замъква почти насила до боксовата зала при тренера Фред Стоунър. На последния не му трябва много, за да забележи таланта на момчето, и прави и невъзможното да го задържи между въжетата.
Касиус бързо усвоява основните правила в бокса, но и въвежда чисто своя техника. Вместо да държи ръцете си пред лицето, за да се предпазва от ударите, той постоянно движи главата, за да отбягва крошетата на противника. С тази си техника, с мощните си мускули и с бързите като разярени кобри ръце Касиус Клей започва да трупа победи.
Пращат му високи боксьори, пращат му стари кучета в спорта, опитват да го изненадат с талантливи младоци и всички до един ядат здрав пердах.
Оказва се, че и в света няма достатъчно подготвен боксьор да спре устрема му, след като на олимпийските игри през 1960 г. 18-годишният американец печели първата си голяма битка, завоювайки златния медал.
До 1964 г. талантливият боксьор регистрира 19 победи и 0 загуби, като 15 от победите са с нокаут. На 22-годишна възраст с технически нокаут печели титлата в тежка категория в мач срещу Сони Листън в шест рунда. На другия ден му предстои и втората голяма битка. Касиус Клей втрещява милионите си почитатели в САЩ, след като на пресконференция обявява намерението си да се прекръсти на Мохамед Али и да приеме исляма. Каква е причината ли? Американският боксьор иска по този начин да се опълчи на предразсъдъците в САЩ срещу чернокожото население.
„Касиус Клей е робско име и аз искам да се отърва от него. Християнството също е религия за бели хора. Исус Христос е бял, всички на Тайната вечеря са бели и така е продължило през вековете. В исляма аз виждам много голяма сила и успокоение.
Моите братя мюсюлмани помогнаха на много хора да осъзнаят, че светът не е създаден в услуга на белите. Надявам се и аз да вдъхна надежда на много мои събратя”, обяснява своите действия новоизлюпеният мюсюлманин Мохамед Али.
Бунтът му съвсем естествено не е никак добре приет от обикновения американец. Мнозина забравят за страхотните му победи и са готови да го разпънат на кръст заради променените му религиозни възгледи. Той обаче устоява и търси още по-широка подкрепа сред масите, които се чувстват онеправдани.
Само след 3 години му предстои отново сам да се изправи срещу гнева на милиони американци. Една сутрин двама войници му носят повиквателна да се яви пред наборната комисия. Войната във Виетнам е зациклила и американската армия се нуждае от свежа кръв.
Боксьорът отива на място да провери каква е работата, но категорично отказва да се подчини на команди и да мине всички необходими прегледи. Военните не търпят подобни своеволия и нареждат на Али да си вземе униформата и да се яви във военната част, към която е зачислен. Той обаче не се трогва от категоричните заповеди.
„Няма да отида на 10 хиляди мили, за да помагам в убийството и изгарянето на други хора, за да може белите робовладелци да властват над тъмните хора. Това е денят и епохата, в които трябва да се сложи край на това зло.
Защо искат от мен да сложа униформа, да пускам бомби и да стрелям по тъмнокожи хора, а в същото време негрите в Луисвил да бъдат третирани като кучета и да им се отказват човешки права?“, обяснява своето нежелание да воюва Мохамед Али.
Войнствено настроените му сънародници го обявяват за предател, а държавата го осъжда на 5 години затвор. Разминава се с решетките, но е изхвърлен от бокса и всички титли са му отнети. Али не се предава и този път и уплътнява времето си с изнасянето на лекции из цялата страна, в които проповядва срещу насилието и войната. Без него боксът сякаш е осиротял. Останал е само великанът Джо Фрейзър, който помита всичките си съперници по пътя. Очевидно е, че само и единствено Мохамед Али може да му бъде достоен съперник в един наистина велик сблъсък. И влиятелни хора от спорта, шоубизнеса и политиката се заемат със задачата да го уредят. След техния натиск наказанието на „миролюбивия“ боксьор е свалено и така се отваря път към големия мач. Той е насрочен за 8 март 1971 г. За първи път в историята на ринга се изправят един срещу друг двама непобедени до този момент боксьори. Фрейзър е с 26 поредни победи, а съперникът му е с 31 последователни успеха преди наказанието. Специалистите бързат да обявят тяхната среща за „мача на века“ и не сбъркват. Развихря се невиждана истерия за билети. С пропуски успяват да се уредят Уди Алън, певицата Даяна Рос и Бърт Ланкастър. Великият Франк Синатра обаче не се добира до билет и трябва да прояви изобретателност, за да се промъкне в легендарната „Медисън Скуеър Гардън“. Синатра се акредитира като фотограф на сп. „Лайф“ и получава място до самия ринг. Пред неговия поглед двамата боксьори сътворяват брутален 15-рундов двубой. В първите рундове Али просто мачка, но скоро мачът е изравнен. В един момент с ляво кроше Фрейзър го просва на ринга в 11-ия рунд. Така запазва титлата си. Али веднага е откаран в болница, като има съмнения за счупване на брадичката. От изтощение и Фрейзър е на системи три дни след мача.
Двамата се изправят отново един срещу друг през 1974 г., но мачът не се запомня с някакви особени качества. Той сякаш е прелюдия към третия им бой, който завинаги ще остане в историята като „Трилърът в Манила“. За него и до днес се пише толкова много, сякаш двамата боксьори са играли онзиден. Хората не могат да забравят онзи велик сблъсък в столицата на Филипините Манила. Защо точно там ли? Легендарният промоутър Дон Кинг получава предложение от филипинския диктатор Фердинанд Маркос, на което не може да откаже. Последният предлага награда от 4,5 млн. долара за победителя.
Източник: 168 часа
