Ранно ставане, гимнастика в гората и упражнения – така е започнал спортният път в живота на боксьора Тервел Пулев.
„Моят баща е гледал филм по разказа на Джек Лондон „Първобитен звяр“. В него се разказва за един баща, който тренира сина си да бъде боксьор. Баща ми е бил обсебен от тази идея, след което мечтата му е била да има момчета и да ги направи боксьори, което припокрива сценария на този филм. Баща ми ни караше в гората рано сутринта, правехме гимнастика, като ни показваше и техники от бокса„, разказа олимпийският медалист от Игрите в Лондон през 2012 г. в рубриката „Златните“ в ефира на „България сутрин“.
Според него с брат му Кубрат са имали афинитет към бокса още тогава, но решаващият фактор за това да станат боксьори е бил трудът.
„От Кубрат има много неща, които да се „откраднат“, но аз не съм искал да приличам на него. Не съм искал да бъда Кубрат Пулев, аз съм Тервел. Аз съм доста различен от него, той си има неговия характер„, разказа спортистът за отношенията с брат си.
Пулев сподели, че двамата често си дават съвети, а на ринга са заставали един срещу друг само по време на тренировка.
„Много се радвам на критиците, много съм им благодарен, ако ги нямаше критиците, нямаше да се амбицирам. Това да ти кажат: „От теб нищо няма да стане“, за мен е добре дошло„, допълни големият български боксьор и си спомни как преди години треньор на националния отбор постоянно го е критикувал, но днес се оказва, че всъщност е бил най-големият му мотиватор.
„Ако няма конкуренция, няма как да се развиваме. Ако знам, че противникът ще го победя и не съм мобилизиран, може да се получи неприятна изненада„, подчерта Тервел Пулев.
Той признава, че е имало моменти, в които е искал да спре със спорта. Такъв момент е била подготовката за Европейското първенство в Москва през 2010 година. Тогава не е имал очаквания, но се случило така, че фаворитите от българския отбор отпаднали и тогава „птиченцето кацнало“.
Много трудни моменти е имал и по време на квалификацията за Олимпиадата.
„Трябваше да преодолея четири мача без загуба. Докато в другите категории можеха само от един мач да се класират. Имаше през този турнир много „съдийски брадви“, опити за такива, участници на високо ниво, аркади, контузии. Всички тези неща много ми тежаха и в един момент си казваш – вече не съм човек, дух съм. Отпускаш се, тренираш и нещата в моя случай се случиха„, посочи Тервел Пулев.
Остава му много малко време за почивка. „Обичам да играя шах, той ме отвлича от ежедневието и така почивам„, допълни Пулев пред Bulgaria ON AIR.
„Въпреки че клишето за спортистите и боксьорите си върви с пълна сила, аз мисля, че добрите боксьори не са на по-ниско ниво от останалите – доктори, архитекти. За да можеш да вземеш едно правилно решение за части от секундата – това е вид интелект„, обясни спортистът.
От трите му момчета само най-големият му син проявява интерес към бокса, стана ясно още от думите на Тервел Пулев.
„Човекът с когото трябва да се гордеем и бих изписал името му със златни букви, това е Йордан Йовчев„, категоричен е боксьорът.
Гледайте целия разговор във видеото:
