Джийн Лебел, известен като „Кръстникът на граплинга“, остава в историята не само със своите изключителни умения в бойните изкуства, но и с уникалния си подход към преподаването и дисциплината. Спомените на неговия ученик Джон Донахю – пионер на бразилското джу-джицу в Австралия – в подкаста MMA History разкриват какво е било да тренираш с легендата.
Първа среща с Лебел
Донахю се запознава с Лебел чрез Бил Уолъс в колежа на Лос Анджелис. Още при първия разговор Лебел го предизвиква: „Задуши ме.“ Донахю се съгласява и започва да стиска, но усеща, че нищо не може да направи. „Тогава си казах – трябва да науча това изкуство,“ спомня си той.
Болката като урок
Способността на Лебел да контролира и да причинява болка била легендарна. В една тренировка той прилага ключ върху ръката на Донахю: „Чувах как лакътят ми изпука три-четири пъти. Пусна ме и попита дали съм добре. Ръката ми трепереше три месеца след това.“
Неписаните правила
В частните си тренировки в хижата си във Фрейзър Парк Лебел имал едно правило: когато някой показва техника, не трябва да му се оказва съпротива. „Даваш тялото си, за да научиш движението. Ако се съпротивляваш, Лебел те „поправяше“, понякога доста болезнено,“ казва Донахю.
„Правилото за петте минути“
Един от любимите методи на Лебел бил т.нар. „правило за петте минути“. „Позволяваше ти пет минути да правиш каквото искаш. След това идваше неговият ред – и тогава разбираше разликата.“
Донахю си спомня и за случка със каскадьора Мат Джонсън. „Мат го атакуваше, устната му кървеше, може би и носът. Лебел погледна към часовника и каза: ‘Ще е дълга вечер за някого.’ След изтичането на петте минути Мат молеше Бог, Исус и майка си за помощ.“ По-късно Джонсън признава в телевизионно шоу, че се страхува само от две неща: „От майка ми и от Джийн Лебел.“
Дисциплина и доброта
Въпреки суровия подход, Лебел е описван като изключително добър и щедър човек. Джон Перети, основател на Extreme Fighting, го нарича „невероятно състрадателен садист“ – определение, което съчетава неговата строгост и човечност.
Философията на Лебел
„Винаги побеждавай някого с това, което не знае,“ повтарял Лебел. Именно тази философия, съчетана с готовността му да прилага физическа дисциплина, създаде поколения уважителни и умели бойци, които продължават да носят неговото наследство.
