Андреас Хуг е една от най-големите легенди в бойните изкуства. Киокушин каратека и шампион в К-1. В Япония му е даден прякорът „Синеокия самурай“ независимо, че има кафяви очи. Това има символично значение и обяснява швейцарското потекло на Анди и факта, че бил „гайджин“ (в превод от японски означава чужденец). Той е единственият състезател по К1, който е бил наречен „почетен самурай“ на К1 от основателя на спорта Казуйоши Иший.
Известен със светкавично бързите и прецизни високи удари с крак, които беше усъвършенствал до съвършенство, Хуг се отличаваше не само с техника, но и с духа на истински боец.
Той беше вдъхновение и модел за подражание за цели две поколения бойци. През 1996 г. спечели престижния турнир K-1 Grand Prix, побеждавайки някои от най-свирепите състезатели в кикбокса – Барт Вейл, Дуан Ван дер Мерве, Ернесто Хуст и Майк Бернардо.
Въпреки че често беше по-нисък и лек от своите опоненти (с височина 1.80 м и тегло близко до долната граница на тежката категория), Хуг компенсираше с изключителна атлетичност, техника и скорост. Като левичар, неговите емблематични удари включваха „брадвения“ ритник и прочутия „Hug Tornado“ – нисък въртящ се удар с пета, насочен към бедрата на противника.
На 17 август 2000 г. му беше поставена диагноза остра левкемия. Само шест дни по-късно – на 23 август – изпадна в кома, а болестта му беше обявена публично. Двадесет и два часа след това, на 35-годишна възраст, Анди Хуг почина вследствие на дихателна недостатъчност и последвало мултиорганно увреждане.
Огромна загуба за света на бойните изкуства…
