Нагласата, с която идваме на тренировка, определя какъв урок ще имаме. Ако дойдем усмихнати, готови да се трудим и същевременно да се забавляваме – това най-вероятно и ще се случи!
Можем да променим мислите си чрез контролиране на дишането. Ако дишаме по ядосан начин – бързо и тежко – можем да станем ядосани. Ако дишаме бавно и спокойно, можем да се успокоим и съсредоточим, което ни позволява да взимаме добри решения. Затова е толкова важно да забавим и контролираме дишането си в началото на тренировката. Това ни помага да се освободим от предизвикателствата и разочарованията на деня и да започнем „на чисто“. Тази техника е отлична и работи не само в залата, но и вкъщи или в училище, когато трябва да се овладеем.
Има неща, които можем да контролираме, и други, които не можем. Ефективните хора приемат нещата, които не могат да контролират, и се фокусират върху онова, което зависи от тях. Може би днес не си избрал сам да дойдеш на тренировка – може би родителите ти са те довели. Не можем да контролираме действията на другите хора, но можем да контролираме как реагираме на тях. Можем да изберем дали да се замесим в чужди проблеми и драми или да се дистанцираме и да се съсредоточим върху важните неща. Не можем да контролираме върху какво ще се тренира днес – техника или спаринг, но можем да дадем най-доброто от себе си и да се насладим.
Това, което винаги можем да контролираме, е нашата нагласа. А тя определя какви ще бъдат преживяванията ни в живота.
Старецът
Имало едно време един старец, който живеел сам със сина си тийнейджър и няколко коня в малка ферма на хълм.
Един ден див жребец дошъл във фермата и подплашил всички коне, които избягали.
— „Какво нещастие!“ — съчувствали съседите.
— „Може да е добро, може да е лошо — кой знае?“ — отвърнал старецът.
На следващия ден жребецът се върнал, водейки със себе си избягалите коне и цяло стадо диви понита.
— „Какъв късмет!“ — възкликнали съседите.
— „Може да е добро, може да е лошо — кой знае?“ — казал старецът.
След ден синът му се опитал да укроти едно от новите понита, паднал и си счупил крака, така че вече не можел да помага във фермата.
— „Колко лошо!“ — съчувствали съседите.
— „Може да е добро, може да е лошо — кой знае?“ — отговорил старецът.
След това в селото дошъл военен, за да набира млади мъже за армията. Всички здрави момчета били изпратени на война, оставяйки семействата си. Синът на стареца обаче бил освободен поради нараняването си.
— „Какъв късмет!“ — казали съседите.
— „Може да е добро, може да е лошо — кой знае?“ — отвърнал старецът.
Тази история ни показва, че всяка ситуация просто е такава, каквато е – нашият поглед върху нея определя дали я виждаме като добра или лоша. В живота си, когато се изправим пред ситуация, можем да изпитаме различни емоции – може да сме разочаровани, тъжни или ядосани. Това е нормално. Но ако успеем да се овладеем и контролираме емоциите си, можем да изберем да подходим положително и да открием доброто в ситуацията. Понякога нашето разочарование може да бъде възможност за някой друг. А понякога нашият гняв може да ни подтикне да предприемем действия и да разрешим проблем. Всичко опира до нагласата, с която подхождаме.
