Кодексът на честта се основава на предпоставката, че честта е най-ценната характеристика на всяко човешко същество. Честта е външното лице на достойния човек. Правото на достойнство е едно от основните човешки права и принадлежи на всеки човек, независимо от възраст, пол, класа, раса и др.
Честта (на латински: honos, gloria) е абстрактен термин, който означава чувство за стойност и уважение, което от своя страна влияе на социалната позиция и самооценката на индивида, семейството, обществото, военна или гражданска институция, страна и т.н. На базата на това как изпълняват определени задачи, дефинирани от кодекса на честта и моралния кодекс на обществото, на индивидите, групите или институциите се придава обществена стойност или репутация.
Още с появата на някои бойни изкуства, без значение от страната на произход, определен кодекс на честта бил дълбоко вграден в техните морални принципи. Приемайки този кодекс, индивидът възприемал определени стандарти на поведение, както и идеали за характера, необходим за член на такава общност — хора, които практикуват дадено бойно изкуство.
В различни исторически периоди били създавани различни кодекси на честта по света. Много от тях станали широко известни.
В Древна Гърция спартанците имали свой кодекс на честта, също както и някои римски легиони, отрядите на Александър Велики, войниците на Чингис хан и много други. Един от най-известните е японският кодекс на честта — Бушидо, следван от самураите. Въпреки че той е най-известният, съществуват и други.
Френският кодекс Noblesse Oblige (благородството задължава), следван от рицарите още от XIII век, е един от най-старите. Германският Gemut, английският Gentleman’s Code, френският Gentilhomme, италианският Cavalleria, испанските Codigo de Caballero и Honor de Cavalleria, както и средноевропейският Fidei et Honoris, всички съдържат морални принципи, които рицарите следвали.
През XVIII и XIX век също съществували кодекси на поведение. Пример за това е германският Сив Книжен кодекс (Grey Book), регулиращ дуелите с меч или пистолет. Франция била известна с дуелите, свързани с обида на честта. Наполеон основал Легиона на честта — орден за заслуги.
В САЩ през XIX–XX век съществували неписани кодекси като Ковбойския кодекс. Пиратите имали свой кодекс — Кодексът на братята от брега, а през 1889 г. в Америка се появил Етичен кодекс на скитниците с известни символи.
Някои престъпни групи също имали свои кодекси — например китайските триади, японската якудза (която наказва нечестни действия с отрязване на малкия пръст), както и италианската мафия с кодекса Омерта.
Тези кодекси оказали голямо влияние върху обучението по бойни изкуства — борба, фехтовка, бокс. Източните бойни изкуства, особено японските, били силно повлияни от Бушидо.
Бушидо
(bu – сила; bushi – воин; do – път)
Бушидо, или пътят на самурая, е неписан морален кодекс на воинската класа в Япония. Въпреки че ценностите в него се променяли през феодалната епоха, основните добродетели оставали: праведност, честност, смелост, доброта, чест и скромност. Подчертава се презрение към смъртта и вярност към семейството, родината и господаря.
Самураите възникнали през периода Хейан (794–1185 г.) като придворни телохранители. Името „самурай“ идва от „самурау“ – „служа“. През периодите Камакура и Муромачи честите войни изисквали бойни умения и презрение към смъртта, засилено от дзен-будизма. Шинтоизмът акцентирал върху произхода и репутацията на семейството.
Загуба на чест водела до сепуку (харакири) – ритуално разпорване на корема, вярвайки, че там се намира душата. Целта била да се покаже, че душата е чиста.
Програмата за обучение включвала фехтовка, стрелба с лък, езда, копие, тактика, калиграфия, етика, литература, история и джуджуцу – бойно изкуство без оръжие, ценено заради техниката, а не силата. Бушидо било основа на всички бойни изкуства.
От Джуцу към До
Техниките, използвани от воините във феодална Япония, се наричат Bugei, обикновено съдържащи наставката „-джуцу“ (умение). Уважението към Бушидо било задължително при тях.
Майстор Джигоро Кано (1860–1938) създал термина Джудо през 1898 г., заменяйки „джуцу“ с „до“, за да подчертае етичния път и да откъсне бойното изкуство от военното му предназначение. Така Джудо се превърнало в спорт, достъпен за всички.
По подобен начин Гичин Фунакоши преименувал Карате-Джуцу на Карате-До през 1936 г. Морихей Уешиба направил същото с Айки-Джутсу, което станало Айкидо след 1942 г.
След Втората световна война японските майстори се дистанцирали от военното минало и акцентирали на мирния „до“ подход. Терминът „джуцу“ постепенно бил заменен от „до“.
Бойните изкуства еволюирали от воински умения към спортни дисциплини. Например:
- Kenjutsu → Kendo
- Iai Jutsu → Iaido
- Kyu Jutsu → Kyudo
- Jo Jutsu → Jodo
Корейските бойни изкуства също възприели тази тенденция: Hap Ki Do, Hwa Rang Do, Han Mu Do, Kumdo, Tang Soo Do, и най-известният – Taekwondo. Дори Брус Лий нарекъл стила си Jeet Kune Do. „До“ начинът бил възприет и в Канада (Wen-Do), Австралия (Zen Do Kan), Виетнам (Viet Vo Dao), Индонезия (Sindo), Мианмар (Bando) и др.
Днес много бойни изкуства се разглеждат предимно като спорт, а кодексът на честта рядко се споменава, тъй като спортът има свои собствени правила. Все пак малка група майстори продължават да следват принципите на Бушидо.
За тези майстори, бойното изкуство не е просто хоби или спорт – то е начин на живот, включващ моралните принципи на кодекса на честта. Истинският майстор възприема ученика си като член на семейството си и му предава тези ценности с личен пример.
Независимо от произхода на бойното изкуство или името на кодекса, основните морални принципи са почти еднакви на Изток и Запад. Лице, което не ги спазва, никога няма да бъде признато за истински майстор.
Днес самураите са история, но в Япония и по света все още има майстори, които живеят според Бушидо. Когато попитате офицер от Уест Пойнт с какво се отличава от другите, той ще каже: „С кодекса на честта“.
Истинските бойни майстори не се отличават с колана си, емблемата на кимоната или дори техническите си умения. Те се отличават с това, че живеят според моралните принципи на кодекса на честта.
Източник: blackbeltmag.com
