В различните бойни изкуства съществуват различни наименования за титли, свързани с определени майсторски степени. В следващия текст ще бъдат представени и обяснени някои от най-популярните.
Една от най-често срещаните и разпознаваеми думи в бойните изкуства, която обозначава определена титла, е именно думата Sensei.
Обичайно думата sensei се превежда като „учител“, въпреки че буквалното ѝ значение е различно – „човек, който е роден преди“, тоест човек, който е духовно роден преди останалите, или по-точно човек, който познава живота (този, който е „вървял пред другите“).
Японската дума sensei е съставена от две части: sen – „преди“ и sei – „живот“.
Думата sensei е сравнително нова в съвременната употреба. Тя започва да се използва в Япония около началото на 60-те години (когато вече е широко позната и приета), първо в бойните изкуства (около 1945–1950 г. – в джу-джуцу, джудо, айкидо, карате), а по-късно – през 1968 г., когато за първи път е включена в японския речник – започва да се използва като почетна титла за различни образовани и уважавани личности. Така sensei се превръща в титла, използвана за учители, лекари, фармацевти, адвокати, инженери, журналисти и много други професии. Думата и титлата sensei често са свързвани и с дзен философията. В дзен будизма се приема, че човек, който познава живота и притежава голям жизнен опит, се чувства духовно „прероден“.
Произходът на думата sen-sei може да бъде проследен до индийската дума sen-an (sen ani), използвана за обозначаване на водача – ръководител или военен лидер на индийската каста на благородниците воини – Кшатрии (Kshatriyas).
Най-важната характеристика на тази каста била способността им да водят другите, да бъдат лидери. От тях се очаквало да проявяват смелост, издръжливост, чувство за справедливост, щедрост, дипломатичност, както и желание да защитават по-слабите от несправедливост или смърт. Носителите на такава титла трябвало да бъдат готови, ако се налага, да пожертват живота си в защита на подчинените си. Също така от тях се изисквала изключителна лоялност.
Кастата на Кшатрии постепенно изчезва през Средновековието, заменена от кастата на Раджпутите. Японското наименование за войн от кастата Кшатрия било Setsuri, а приемането на някои от техните принципи в Япония по-късно довело до появата на прочутите самураи.
Думата sen-an се разпространила от Индия към Китай, а оттам постепенно достигнала до Корея и Япония. В хода на това разпространение думата се променяла – както произношението, така и значението ѝ.
В Китай sen-an се превърнала в senfan (sienfan) и значението ѝ постепенно се изменило – от титла за военен лидер тя станала титла за човек, умел в бойните изкуства, който обучава други.
Значението вече било: „възрастен човек с големи познания и опит в бойните изкуства, който ни учи като баща“.
В Индия духовният водач, според санскритските писания, се нарича Guru, докато в Япония духовният учител (старши учител в дзен будизма) е Roshi.
В Япония се използва и титлата Sosai, която служи за обозначаване на президенти на големи компании, посланици, генерални директори на мащабни организации, включително и бойни (например – Sosai Oyama).
В бойните изкуства съществува и титлата Senpai, давана на по-възрастни и по-опитни ученици, които изпълняват ролята на асистенти на учителя.
В Китай се използва и бойната титла Shi, често свързвана с майсторите от манастира Шаолин. Тя означава велик майстор по бойни изкуства и учител по дзен философия. Самата титла Shi произхожда от името Shao Shi – гората, в която се намира храмът Шаолин. Понякога се използва и титлата Shihan, която обозначава майстор, достигнал най-високо ниво на обучение – както в бойните изкуства, така и в дзен философията. Титлата често се използва и в Япония.
Най-близката по смисъл до старото sen-an е корейската титла в таекуондо – suseung-nim, която се дава на велик майстор. По-широко използваната корейска титла sonseang-nim означава „общ майстор“ или „военен лидер“, както и „велик познавач на бойните изкуства“.
Думата O’Sensei обикновено се превежда като „великият учител“.
Подобна титла е и Soke – използвана за основателя на определен боен стил.
Значението на титлата sensei най-добре е описано от японския майстор по бойни изкуства Shigeru Egami (1912–1981), който казва:
„Не всеки Sensei е майстор и не всеки майстор е Sensei.“
Това изказване добива още по-голяма популярност след като е цитирано в книгата „The Book of Ki“ на известния майстор Коичи Тохей (1920–2011).
Днес много хора се представят като sensei или биха искали да бъдат наричани така. Има и такива, които получават това обръщение от уважение, макар хората, които ги наричат така, често да не познават истинското значение на титлата.
Титлата sensei изисква дългогодишен труд, добро познаване на бойните изкуства и правилен начин на предаване на житейски опит на учениците. Титлата sensei не се придобива автоматично с дан степен.
Истинският sensei не търси и не набира ученици – те сами го откриват.
Когато познавач на бойни изкуства влиза в зала (доджо), той се покланя в знак на уважение към sensei (или sifu) и към съответното бойно изкуство. Този поклон е известен като Sensei ni rei – „Поклон към учителя“.
Понякога в доджото могат да присъстват множество високо квалифицирани майстори от различни бойни изкуства, но по време на тренировка само един от тях е sensei – той води заниманието, а всички останали, независимо от ранга си, следват неговите указания.
Нито една от изброените титли не означава буквално „учител“. Това понятие се използва като най-близък превод, но то не отразява дълбокия смисъл.
- Sensei – лидер, човек, който ни води през живота
- Sifu (Shifu) – стар мъдър човек, който учи като баща
- Sonseang-nim – майстор, военен лидер
- Guru – духовен водач
Да се преведат тези титли само като „учител“ би било неточно и непълно.
В много бойни изкуства днес се използват названия като „треньор“ или „инструктор“. Често се употребяват и титли като „майстор“ или „гранд майстор“.
Някои майстори използват дори две титли едновременно – например sifu shi или Master Sensei, макар че това няма реална логика. Същото важи и за хора, притежаващи няколко дан степени в различни стилове – те посочват най-високата, без да комбинират всички.
Много практикуващи смятат, че автоматично ще станат sensei, когато получат определен дан (например 3-ти дан), но това не е така. Има треньори с отлични качества на истински sensei, както и майстори, които се наричат sensei без да притежават необходимите качества.
Някои майстори вярват, че думата sensei трябва да бъде запазена за хора, които са пазители и почитатели на традиционните бойни умения.
Интересно е, че в айкидо и джиу-джицу титлата sensei се поставя след името, докато в карате, джудо, нинджуцу и повечето други бойни изкуства титлата се поставя пред името – което е по-правилно според езиковите норми.
В други бойни изкуства, като муай тай или бразилско джиу-джицу, титли за майстори не се използват, въпреки че самите системи произлизат от такива, в които титлите sensei и sifu съществуват.
В крайна сметка може да се каже, че думата и титлата sensei не могат да бъдат преведени просто като „учител“, защото носят много по-дълбоко и широко значение.
