Мария Оряшкова пред Boec.BG: Всеки ден се будя с цел и мечта
Най-добрата българска самбистка – Мария Оряшкова, завършва 2018-та като №1 в световната ранглиста в категория до 80 килограма. През изминалите 12 месеца тя триумфира на Европейското първенство и бе на няколко секунди от петата си световна титла. Спечели сребърен медал и от Мондиала по сумо в Тайван, където победи десйтващата световна шампионка.
Мария Оряшкова даде интервю за читателите на Boec.BG, в което говори за случващото се в нейната кариера, незабравимите мигове през изминаващата 2018-та и разкри част от плановете си за следващите 12 месеца.
Мария, каква бе за теб 2018 г.?
2018-та беше една година, изпълнена с много емоции. За щастие хубавите преобладават. Приеха ме да уча докторантура в НСА, което за мен беше много важно. Успях да спечеля и това “състезание”. Определено беше много различна година, която ще запомня за цял живот. Много съм щастлива, че съм здрава и всички мои приятели също.
Беше много близо до пета световна титла по самбо, какво не ти стигна този път? Как видя финала?
Наистина бях адски близо до пета световна титла. Само няколко секунди ме разделиха от нея. Много мислих, много хора ми казаха какви ли не неща. Аз разбрах едно – така е трябвало да стане и не съжалявам. Един миг, една ситуация, дори и да можех – не искам да връщам времето назад. Аз ще продължавам да се боря за мечтите си и тази загуба само ме накара още повече да тренирам и да мечтая.
И по този повод ето една снимка. И двете не можем да повярваме какво стана. Тя знаеше, че ще и бъде много трудно да ме победи. Познаваме се и знаехме кой в каква форма е.
Този месец бе отличена и по време на първите годишни награди „Златен пояс“ от Българска федерация по сумо и по самбо. Какво означава за теб тази награда?
Идеята за наградите “Златен пояс “ е страхотна. Това е привилегия за мен да спечеля уважението не само от един спорт. Разбира се, те прецениха да ми я дадат, защото станах втора на световното в Тайван по Сумо тази година като победих действащата световна шампионка от 2017 г. Но явно световните тази година ще ги гледам от по-ниското стъпало. Задавах си въпроса: „Ами ако не бях на стълбичката, ако бях загубила“. Например – много силни състезателки от Русия останаха без медали. Аз съм благодарна и оценявам това, което ми поднесе тази 2018-та година.
Разкажи ни малко повече за твоята подготовка, график, режим…
График, подготовка, режим – това са едни важни неща, без които няма как да пробиеш. Вече съм в зряла възраст и всичко това е свързано с една голяма дисциплина. Спортът е моят живот и аз без него наистина не мога. Това е моята страст. Независимо какви режими или ограничения трябва да спазвам, знам защо го правя. Просто ме прави щастлива, прави ме по-добър човек.
Какво ти дава сили да продължаваш да гониш световните върхове?
По-рано казах, че това е моят живот. Аз обичам и мога да го правя. Всяка сутрин ставам с мечта и някаква цел. Не мога да си представя да се събудя и тази мечта или цел да я няма. Да не спортувам, да не ходя в залата?! Но апетитът идва с яденето, затова казах, че ако не бях взела медалите, не знам как щеше да рефлектира това върху мен. Когато се изправиш и всички онези хиляди хора също го сторят на химна на твоята страна – ето това ме кара да продължавам.
На кого си благодарна за подкрепата и помощта?
Благодарна съм на много хора. Ако започна да изреждам, най-вероятно ще пропусна някого. Разбира се, на първо място моето семейство и приятели. Винаги ме чакаха – колкото и далеч да замина. Те стават през нощта да гледат състезаниеята. Всеки път ме посрещат все едно съм шампион, независимо къде съм била в класирането. Те са важна част от живота ми и са шампионите в моето сърце. Както казвам, ние сме единоборство, но един без друг сме за никъде! Всички онези хора в залите, треньорите ми – Иван Нетов и Васил Соколов. Благодаря на Господ, че ме опази здрава и всички хора около мен .
Какви са плановете за 2019 г.?
2019-та имам големи планове, но като ги реализирам тогава ще кажа какви са те (смее се). Знаете през лятото има европейски олимпийски игри. Засега съм водеща в ранглистата и се надявам участието ми там да завърши със златен медал. Това е една от задачите.
Какво си пожелаваш?
Пожелавам си, разбира се, здраве. Всички да са здрави и щастливи. Да имам късмет, където ми трябва. Имам си приятели, имам спорта, здрава съм, чувствам се богата и нищо друго не ми трябва
Как ще посрещнеш Нова година?
Може би, навън с приятели. За мен Нова година не е ден, в който трябва да започнеш отначало. Благодаря на Boec.BG, че винаги сте до нас и помагате да стигне до повече хора това, което правим за нашата страна. Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, щастливи, обичани и обичащи. Никога да не спират да мечтаят и да сбъдват мечтите си.
