Десинора Атанасова е дългогодишен състезател по джудо и самбо. Завършва Националната спортна академия и притежава първи дан в бойното изкуство на Джигоро Кано. Атанасова е многократен медалист от национални състезания. Тя е сред малкото ученици на българката с най-висока степен в джудо, която в продължение на години изучава особеностите му в неговата родина – сенсей Любов Гълъбова. Годините практика и любов към джудото обаче не се ограничават единствено в опита на Десинора на татамито. Отскоро страстта й към бойния спорт намира много други проявления. Последното е наистина впечатляващо – Десинора решава да създаде настолна игра за джудо, която си има правила, картички, игрално поле и всичко, от което се нуждаят онези, които искат да разнообразят ежедневието си или да използват играта като част от тренировъчния процес.
Потърсихме Десинора, за да ни разкаже повече – как се играе на джудо, когато не се бориш ожесточено в преследване на Ипон.
Здравей, как ти хрумна да създадеш настолна игра за джудо? Свикнали сме да се събираме около масата пред Монополи и „Не се сърди, човече“, а ти предлагаш нещо по-различно като занимание, което съчетава любопитството, надпреварата и знанията за бойни изкуства.
Д.А. : Тъй като се наложи да спра състезателната си кариера, а оттам спрях да ходя на тренировки от 2018 г. осъзнах, че джудо беше един сън…все едно нищо не се e случило. Казах си, че трябва да оставя нещо в джудо семейството на България и аз ще съм първия човек създал подобна настолна игра. Идеята я осъществих през 2022-ра година. Целта на играта основно беше всяка джудока да знае какво тренира! Да знае къде, от кого и кога е създадено джудо. Като човек занимавал се 14 години разбрах, че трябва да знаеш какво тренираш, особено ако си състезател на високо ниво! Терминологията също не се знае и се заучават грешни думи като „кимоно“, което е традиционна японска дреха, а не екип за джудо. След това бях категорична, че не трябва да има блуждаещи и подпиращи се в доджото по време на играта! Включила съм в повечето задачи всички. Щом всички са включени вече в играта можех да си позволя да направя играта да се играе в основната част на тренировката или в заключителната част като разпускане. А картите ги добавих, за да стане още по-различна и забавна.
Обясни ни правилата. Как да играем на настолната ти игра?
Д.А. : Правилата са 6. Като човек на спорта и високата дисциплина едно от правилата, на което държа е всички да са с джудоги (екип за джудо). Не обичам да се ограничавам с време, затова времето не е определено. 3-то правило е сенсеят (учителят) да стартира играта, защото все пак той трябва да участва, да наблюдава, да помага. Ако говорим за деца около 6 години, сенсеят е там за това. Редът е нещо, на което държа, защото ако имаше ред и дисциплина в държавата ни, както в джудо и изобщо в спорта, някак си съществуването на българина щеше да е по-нормално. При 6-8г. (начална училищна възраст ) нещата са по-деликатни и те тепърва ще учат основите на джудо и ще трябва да развиват качествата като бързина, ловкост, гъвкавост, издръжливост и сила. Задачите са съобразени и съответно натоварването. За 15+ задачите са много по-натоварващи и съобразени с напредналостта на джудоките, за която се предполага, че вече са напреднали. Картите са 4 вида: Ипон, Хаджиме, Х2, Смяна и Бонус , като в 15+ има включена и карта „Бонус“, а при децата няма нужда.
Има ли интерес към нея? Получаваш ли обратна връзка от хора, които вече са я играли? Какво споделят?
Д.А. : Интерес тепърва ще има! Имаше и негативен коментар от колега, което не може да ме притеснява, защото съм подготвена за всякакви отзиви и коментари. 4-ма познати джудоки поискаха да им дам да играят, като един от тях си я закупи и останаха доволни, тъй като има карти, има образователна цел, има двигателна активност. Направих си труда да я представя на всички клубове в България, но никой дори не отговори, което беше поредният извод за мен. Но самата игра ще остане в джудо историята на България и аз осъществих втората си идея след джудо канал с и зпълнение на техниките и ОБЯСНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, което също го няма в българското джудо и вече се чувствам спокойна, че успях да оставя тази следа след себе си и можех да продължа със следващата следа-издаване на книга, която всъщност вече е на пазара. А вече пиша и втора част.
Смяташ ли, че една такава игра може да бъде полезна за подрастващите джудоки? Например, да задълбочи техните познания по един любопитен и неангажиращ начин за изкуството на Джигоро Кано?
Д.А. : Особено за подрастващите е чудесен вариант! Какво им трябват на деца започнали някакъв вид спорт? Игри и изграждане на качества, което съм съчетала и съобразила в играта в раздел 6-8 годишна възраст. От моя опит и възможността да се уча от сенсей Любов Гълъбова разбрах, че за задълбочаване можем да говорим едва, когато основата на джудо е затвърдена перфектно както и терминологията се знае. Имената на техниките в превод на български се оказа изключително важно и полезно. При децата е важно просто да изграждат качества и да се запознаят с основата, а това да стане именно под формата на игра. Всички педагози знаят, че най-добрият и чист вариант на обучение е това!
Знаем, че освен настолна игра, намери време да издадеш ръководство за обучение на деца по джудо – хвърли малко повече светлина върху това. Колко трудно е обучението на малките джудоки и защо този процес се нуждае от специализирана методика?
Д.А. :Трудно е до момента, в който децата те заобичат! Книгата беше третото нещо, което държах да оставя след себе си в българското джудо поради 2 причини. Първа причина е, че българската литература е стара и невярна от някои колеги, защото не са черпили правилно информация и оттам е заучена думата „кимоно“, която използват всички, за да кажат екип за джудо. Непримирима съм към невежеството при условие, че наистина е имало поне един човек, който е бил точно в страната на изгряващото слънце и всъщност е имало от къде. В една от книгите пише, че тренировката трае 2ч и 40 мин. В Япония може и да е с такава продължителност, но в България с тази дисциплина и такова „възстановяване“ е невъзможно! Реших, че темата е важна, особено за новодошлите „треньори“, които дори не са завършили НСА (Национална спортна академия) и е добре да знаят. В книгата съм положила историята на джудо , основите на джудо, придвижване, стойки, падания и още важни неща. История на българското джудо също съм включила и информация (план-конспект) за провеждане на една пълноценна тренировка, като съм добавила отделните части на процеса, към което е важно да се придържа всеки един треньор!
Благодаря ти!
