На пръв поглед не толкова сложен въпрос, нали? Да, ама не!
За да пробваме да дадем някакъв отговор на това питане, ще започнем с бройката на поясите, които могат да ви направят световен шампион (не европейски, американски, временен, африкански, интерконтинентален, златен, сребърен, пембен и т.нат).
В момента на нашата планета съществуват 83 колана, които дават право на собственика им да се нарече пълноправен световен шампион по бокс. Продължаваме със смятането. Професионалния бокс се дели на 17 дивизии. Световно признатите боксови регулатори са 4 – Световна боксова асоциация (WBA), Световен боксов съвет (WBC), Световна боксова организация (WBO) и Международна боксова федерация (IBF).
Дотук добре.
Би следвало като разделим 83 на 17 да получим 4. Но както и сами може да се убедите, резултатът е 4.882352941176471. Което ще рече, че в определени дивизии има повече от 4 световни шампиона. И точно тук идва въпросът за един милион лева – как така?
А отговорът е ясен – „еми така“.
WBA има двама световни шампиона в една категория: единият е „супер“, другият е „обикновен“. Дмитрий Бивол е „супер“ шампион в лека тежка, а Жан Паскал е „регулярен“. Калъм Смит е „супер“ в супер средната, а Саул Алварес пък е „обикновен“.
Най-велика е ситуацията при тежките. Там Анди Руис-младши е супер шампионът, а Мануел Чар е обикновеният. Същият този Мануел Чар, който не е имал професионален мач от ноември 2017 г. Нито се е пенсионирал, нито нищо. Просто си седи човекът шампион и никой не може да му каже, че не е.
И ако досега нещата някак си се преглъщаха, то на хоризонта отскоро се появи нова титла – „Франчайз“ шампион на WBC. Само ще ви кажа, че наскоро самият президент на Световния боксов съвет – Маурисио Сюлейман заяви, че още не е много сигурен какво означава това, така че какво остава за нас!
Ето за какво иде реч. Дръжте се!
Допреди няколко месеца Саул Алварес бе носителят на златно-зеления колан в средна категория. Но по инициатива именно на WBC, той бе промотиран до „франчайз шампион“. Това означава, че той доброволно сдаде титлата си, без да я губи или да отказва да я защитава. Тя отиде в ръцете на Джермал Чарло. Американецът просто се събуди един ден и бе шампион. Световен при това. Без да се бие за нея, без да се гледа кой къде се намира в ранкинг листите. Но в същото време, Саул Алварес е човекът шампион на WBC. Той представлява средната категория, когато става въпрос за Световния боксов съвет.
Продължаваме напред.
Васил Ломаченко беше на един мач от това да стане абсолютен хегемон в леката дивизия. Украинецът държеше коланите на WBC, WBA и WBO. Ричард Коми и Теофимо Лопес ще се срещнат през декември, за да определят кой трябваше да се изправи именно срещу Лома в спора за неоспорим цар. Но двукратният олимпийски шампион също бе промотиран до „франчайз шампион“ и сдаде световната титла. Сега тя е в ръцете на Девин Хейни, който също както Джермал Чарло, бе временен шампион и една сутрин се е събудил с новината, че вече е номер едно.
Отговорът на Сюлейман бе, че по този начин Канело и Лома остават шампиони (в същото време не са шампиони), но няма да се занимават със задължителни защити на поясите си. Също така, двамата могат да станат официални претенденти за пояса на WBC, в която категория си пожелаят. „Франчайз“ титлата им дава това право. Няма задължителни защити, няма проблем.
Следващият на мушката е Дионтей Уайлдър. Открай време и за него се говори, че WBC иска да го прави „франчайз шампион“. Засега „Бронзовия бомбардировач“ казва, че не е съгласен на тази схема, но да видим за колко.
И тук вече идва времето всеки да си направи равносметка. Правилно и редно ли е боксьорите, които с години се опитват да достигнат до мач за титлата и преминават през какво ли не, да бъдат захвърляни с лека ръка, просто защото не са достатъчно известни? Искаш да се биеш със Саул Алварес, защото си официален претендент? Жалко, ето ти Джермал Чарло. Искаш да шокираш всички и да победиш Ломаченко? Не, Девин Хейни е твоят човек.
Единственият плюс, ако изобщо може да го определим като такъв, е възможността Саул Алварес да се изправи срещу Сергей Ковальов. Мексиканецът е свободен да прави каквото си поиска. Както и Ломаченко. Излиза така, че след като няма вече задължителни защити, феновете ще могат да наблюдават по-интересни и зрелищни сблъсъци. Но тук се намесват добрите стари промоутъри и телевизии, а този филм сме го гледали и знаем какво представлява!
Все по-рядко се уреждат истински интересни сблъсъци, защото всеки иска по-голямо парче от баницата.
Никой не го интересува желанието на феновете. Големите боксьори и промоутърските къщи зад тях гледат максимално дълго време да „мариноват“ даден двубой, за да източат максимално много преди това. За съжаление, финансовата машина наречена бокс е станала толкова голяма, че вече си вреди. И спасение тук не дебне отвсякъде…
