Дойдох тук, за да стана световен и олимпийски шампион – изстрелва на добър български език Тарек Абдеслам. – Условията са страхотни. А на „Дианабад“ има толкова много тепихи, колкото не можем да съберем в целия Египет“, съобщава сайтът на БФБ.
23-годишният египтянин с наш паспорт е новото попълнение в националния отбор по класическа борба от началото на сезона. И още с идването си у нас прави всичко, за да сбъдне мечтата си. Спазва желязна дисциплина, а ежедневието редува с усърдни тренировки и сериозна почивка след тях.
„Досега не съм ходил на дискотека, на море…, макар че от година съм в България – разкрива роденият в Александрия борец. – Първо трябва да си свърша работата, пък след това ще имам достатъчно време за забавления.“
Признава, че българският език научил с лекота, без да ходи на курсове. Още преди да дойде у нас си пишел с момчетата от отбора. Така постепенно натрупал солиден запас от думи, а последната година съвсем се усъвършенствал. Сега спокойно може и да чете.
Разкрива, че още му е трудно да свикне със студа на Балканите. А най-тежко му било на първия лагер на Белмекен. Заради голямата надморска височина му трябвало време за адаптация. Непривичната за неговата страна тренировки с щанга също му се сторили странни, но вече се справя с желязото сякаш е истински щангист.
Усилията му обаче започнаха да дават резултат. Той спечели и двете си срещи, и то срещу представители на домакините, на първия турнир за сезона „Тахти къп“ в Иран.
„Досега нямам загуби срещу иранци – казва гордо Тарек. – Чувствах се много добре на тепиха. Вече на 80 процента върнах формата си.“
През последната година той не се състезава на международни турнири, за да изтърпи карантинния период, наложен от Международната федерация за получаване на гражданство. За това време обаче не спира да тренира. Респектиран е от авторитета на старши треньора Армен Назарян. Не скрива, че за кратко време доста е научил от двукратния олимпийски шампион, и най-вече в защита.
„Когато Армен стои в ъгъла на тепиха, докато се боря се чувствам спокоен и уверен – признава той. – Нямам никакви притеснения от съперниците. А сегашните правила с премахването на партера сякаш са направени за мен. От стойка винаги мога да взема точка.”
„Най-хубавото е, че разполага с богат арсенал от техника – допълва Назарян. – Започне ли някоя, довършва я докрай. В него има голям потенциал.”
В Иран египтянинът е и най-голямата атракция на турнира, след като излиза на тепиха, защитавайки трикольора на България. Интересът към него е огромен от страна на чуждите отбори и на медии. А за нашия тим освен борец се превръща и в преводач от арабски на български и обратно. Новината обикаля светкавично и родината му.
„Моето семейство също много се радва, че съм в България – казва Тарек. – Защото знаят колко много искам да се боря, а в Египет няма как да стана шампион. Тук има традиции. Има съвсем различно отношение към състезателите и тренировъчния процес.”
Докато е в Египет подготовката често е само върху един тепих, разположен понякога на улицата под навес. Спаринг партньори няма. Момчетата от различните категории тренират един с друг. При един от тези лагери той получава дискова херния на врата. Налага се операция. От тамошната федерация обаче отклоняват този вариант, с думите: да се бори докато може. Налага се сам да финансира лечението. Отива на първенството на Африка и става шампион, а спечелените 4000 евро дава за операция у нас при д-р Рангелов, извършил същата и на бронзовата олимпийска медалистка Елица Янкова преди време.
За световното юношеско първенство в София през 2013-а също има спънки до последно. Не може да влезе в категорията, иска да се бори в по-горната. Ту му разрешават, ту го спират дни преди надпреварата. За ден дори сваля 4 кг. Все пак пътува за шампионата и взима бронз.
Терек обяснява и успехите на златното поколение, водено от Карам Габер, който в Атина 2004 носи първото олимпийско злато за страната си и се превръща в легенда. „Наистина тогава имаше много талантливи момчета, но треньор им беше именитият Казарян, бивш наставник на Армен Назарян. Той си тръгна и вече не е същото. Габер обаче продължава да е герой. Той е силен характер, не пести критики, радва се на почит и уважение.”
Младият борец признава, че вече доста успешно се е адаптирал и към живота в България. Харесва най-вече природата ни, а от нашенските ястия предпочита миш-маш и суджук. В отбора вече е близък приятел с всички момчета. А за да си осигури независимост в предвиждането, в момента заляга над листовките за шофьор и до месеци се надява да изкара книжка.
„Доста е по-различно от Египет, където предимно клаксона върши работа – усмихва се Тарек. – Но щом съм се хванал, ще стигна до край.“
А в свободното си време разпуска с гледане на египетски театър по интернет. Засега не е бил на постановки у нас, защото не владее в съвършенство езика и няма да може да хване хумора, ако има такъв. Още не е научил и българския химн, но се надява за европейското в Сърбия през май и това вече да е зад гърба му. Сега усилията му са насочени към държавния шампионат в началото на февруари, където ще бъде гледан под лупа. Затова целта му е да се представи отново на ниво, както през лятото, когато бе обявен за най-техничен състезател на първенството у нас.
