През изминалата събота Тинко Банабаков дебютира на една от най-големите боксови сцени в цял свят – Великобритания.
Самото участие на Банабаков на галавечер организирана от легендарния Франк Уорън е безспорно доказателство за качествата на Тинко и за тежката работя, която пада в залата.
Броени дни след поражението потърсихме нашенеца, за да ни разкаже как той е усетил мача и с какво ще запомни двубоя в митичната „Copper Box Arena“.
Тинко, привет. Изминаха няколко дни от професионалния ти дебют в Англия. Вече предполагам си преосмислил всичко, което се случи в Лондон. С какво ще запомниш този двубой?
– Ще го запомня с това, че доказах на себе си и на света, че съм готов за голямата сцена и че с упорит труд, нещата се получават. Видях, че вървя в правилната посока.
Това бе първият ти професионален осемрундов двубой, но по мое мнение, това по никакъв начин не си личеше отстрани. Каква оценка си даваш ти самия за представянето ти, намери ли положителното и отрицателното?
– Да, така е. В интерес на истината досега не бях играл дори 6-рундов официлен двубой, но се чувствах доста добре подготовен. Издръжливостта ми е силно качество и предполагах, че няма да имам проблеми с дистанцията. Доволен съм от това как стоях на ринга през повечето време, но има какво да се коригира, направили сме нужните анализи и ще работим, за да се подобрим. Тъй като не бях играл 8 рунда, не знаех точно как да разпределя силите си и за това може би в последния рунд изглеждах леко изморен.
За съжаление, тук сме свикнали родните боксьори да ходят по чужбина, за да оправят нечии статистики. Ти обаче отиде там и показа класа и готовност за битка, каквито рядко виждаме от нашите сънародници.
– Аз никога не съм излизал с нагласата да загубя. Винаги се качвам на ринга с мисълта за победа и този случай не бе по-различен. Знаех, че на чужда територия всички фактори ще са срещу мен, но това ме мотивираше още повече. Още в началото, когато започнах да работя с Васко като мениджър му казах, че искам сериозни битки с най-добрите боксьори. Не избягвам никого и искам да тествам себе си на какво ниво съм и до къде мога да стигна. Няма велики истории за хора, които са го играли на сигурно. Човек трябва да има големи мечти, но също така и да полага огромни усилия, за да ги преследва. Нищо не става от самосебе си.
Какво ти минаваше през главата в минутите от финалния гонг до оповестяването на резултата?
– Знаех, че резултатът е доста близък. Опонентът ми беше на високо ниво и направихме равностоен мач. Ако не бяхме на тяхна земя резултатът можеше да бъде друг. Въпреки това смятам, че мачът беше оспорван и можеше да отиде и в двете посоки. Не искам да се оправдавам и да казвам, че съм загубил заради „дадени“ фактори. Вземам си уроците от мача, надграждам и ще се постарая следващия път да съм още по-убедителен.
Мачът наистина бе равностоен, но реакцията на Масуд след мача бе красноречива. Има ли някякви нотки на яд у теб или успя да си извлечеш поуки от цялата тази ситуация?
– Една развносметка, която направих за сметка на техен гръб е никога да не подценявам противника. Според мен те очакваха лесен мач и че ще съм поредната му статистика за нокаут. По реакцията му разбрах, че не е доволен от себе си, но много често в нашия спорт играеш до толкова, до колкото ти позволи противникът. Аз познавам чудесно възможностите си и знаех, че това ще е най-трудният мач който е играл до сега, а който може и да играе в скоро време. Сега вече съм убеден, че няма да ме подценяват за напред.
Какви са следващите стъпки пред теб? Кога отново да те очакваме на професионалния ринг?
– Искрено се надявам до края на годината да направя още 2-3 мача, стига да съм здрав. Конкретни дати за момента не мога да дам, но най-вероятно сепрември месец ще съм отново на ринга.
И последно – къде е по-трудно? В залата, преподавайки на бъдещите шампиони или когато си сам на ринга срещу противник, който има цялата зала зад него?
– И двете са трудни по свой специфичен начин. Треньорската работа е излючително труден процес, с който се запознах отскоро. Може би е по-трудно да си треньор, защото имаш да мислиш за много повече фактори и хора, докато като състезател просто изпълняваш и мислиш само за себе си.
На кой и за какво си благодарен?
– Благодаря на цялата аудитория, която ме подкрепя. На личния ми треньор Евгени Донев, който винаги е зад мен. На моя мениджър Васко Алексеев и разбира се, на спонсорите които стоят зад мен.
