Тя дълги години е работила в спешното отделение на болницата, където често първа преглеждала електротехници или заварчици, пристигнали с превързани ръце и липсващи пръсти.
Затова, когато синът ѝ става професионален боксьор, Кулър – самотна майка на две деца – не вижда смисъл да плаща на някого да му бъде „кътмен“. Според нея, в ринга няма как да се случи нещо по-лошо от онова, което вече е виждала в спешното. Още един разход просто нямал смисъл.
„Казах си: ще го правя аз“, спомня си Кулър. „После си помислих: ‘Ама как изобщо се става кътуомън?!? Има ли училище за това?’“
На 44-годишна възраст тя учи в продължение на година под ръководството на уважавания филаделфийски корнермен Дани Дейвис, който я подготвя да бъде къуомън за професионалния дебют на сина ѝ – Куадир Олбрайт – през юни 2021 г. Олбрайт печели с бърз нокаут, а Кулър скоро започва да работи и с други боксьори.
В събота вечер тя ще бъде в ъгъла на Джарън „Бутс“ Енис – един от двамата действащи световни шампиони от Филаделфия – в зала Boardwalk Hall в Атлантик Сити. Нейната задача между рундовете ще бъде да предотврати подувания и да овладее евентуални порязвания по лицето на Енис (33-0, 29 нокаута), който защитава титлата си на IBF в полусредна категория срещу шампиона на WBA – литовеца Еймантас Станионис (15-0, 9 нокаута).
Ако Енис получи рана, Кулър ще трябва да овладее кървенето. Професията е традиционно доминирана от мъже – откъдето идва и названието „кътмен“ – и Дейвис признава, че не си спомня друга жена от Филаделфия, която да е поемала тази роля на голяма боксова вечер.
„Всички ми казваха ‘кътмен’,“ разказва Кулър, израснала в Уест Филаделфия. „А аз не спирах да поправям: ‘кътуомън’.“
Тя е пионер в труден бизнес, в който кътмен-ите често са като наемници, преминаващи от боец на боец. Според Дейвис, един добър кътмен може да реши изхода на мача. А Кулър вече е спечелила доверието на някои от най-добрите в спорта. Всичко започва от желанието на една майка да спести пари на сина си.
„Изобщо не ми е минавало през ума, че мога да стигна далеч с това“, казва Кулър. „Просто исках да помогна на сина си.“
Къуомън и моден дизайнер
Олбрайт не е трябвало само да търси кътмен, но също така екип за първия си мач. Майка му го кара да потърси цени.
„Каза ми, че струват около 500–600 долара,“ спомня си тя. „Казах му: ‘Ами аз ще ти ушия екипа.’ Бях самотен родител, нямах излишни 500 или 600 долара за екип, който ще носи веднъж, а после ще трябва нов за следващия мач. Всички тези по 600 долара щяха бързо да се натрупат.“
Никога не е използвала шевна машина, но майката, превърнала се в къуомън, решава, че може да бъде и шивачка. Търси онлайн как се правят боксови шорти и се захваща. Ушива първия екип на ръка от плат с леопардов мотив – в чест на своята покойна майка.
