Кубрат Пулев даде интервю пред специализирания сайт „Boxing For All“, в което разказва подробности около двубоя си срещу британеца Хюи Фюри на 27-ми октомври в София. Успехът на Кобрата бе под номер 26 за него при професионалистите в тежката категория (има само 1 загуба срещу Владимир Кличко), а след мача в „Арена Армеец“ отново придоби правото да бъде официален претендент за титлата на Международната боксова федерация (IBF). Boec.BG ви предлага цялото интервю на Пулев.
Бяхте ли нервен преди мача?
-Не, въобще. Бях много спокоен през цялото време. Бях напълно спокоен през целия период на подготовка, в седмицата преди самия двубой и по време на двубоя. Бях сигурен в себе си. Знаех колко добре съм подготвен, знаех на какво съм способен и нищо не бе в състояние да ми отнеме тази увереност, че ще победя.
Знаехте ли за старата му аркада?
-Знаех, че е пострадал по време на тренировка преди известно време, но мислех, че аркадата отдавна е затворена. Обикновено една аркада отнема седмица за възстановяване, а, за да я забравиш напълно – около 10 дни. Минал съм през подобни състояния много пъти в кариерата си. И каква трябва да е тази аркада, която за толкова време да не мине?! Дори не подозирах, че Хюи все още има този проблем.
-Какво си помислихте, когато видяхте, че той кърви? Търсихте ли умишлено да нанесете удар, за да му отворите отново аркадата?
-Знаех, че от този момент нататък, състоянието му ще го разколебае още повече, ще го направи още по-несигурен, че неминуемо ще доведе и до отчаяние. Дали съм търсил нарочно удар точно в областта на старата му аркада? В никакъв случай! Вижте, аз не съм злобен човек и хората, които ме познават, ще потвърдят. Аз не съм способен да изпитвам злоба и да търся умишлено да причиня болка дори на най-големите си съперници. Преди да бъдем противници, ние сме колеги. Съчувствам на Хюи, че изпадна в подобна ситуация, защото утре аз мога да съм на негово място. Бори се, до колкото му позволяваше състоянието. Издържа 12 рунда и това само показва колко добре бе подготвен. Но истината е, че аз не му оставих никакъв шанс, той просто нямаше абсолютно никакъв шанс срещу мен. Да, не го нокаутирах, но го малтретирах и след последния гонг той приличаше на съсипан не само физически, но и психически човек.
Бихте ли му дали реванш?
-Защо не? Аз съм джентълмен, винаги играя феърплей. Всеки заслужава втори шанс. Хюи – също. Но нов мач помежду ни ще завърши още по-зле за него, защото ще го бия много по-лошо, отколкото на 27 октомври. Нов мач между нас няма да завърши в 12 рунда, защото ще го нокаутирам. Аз показах едва 20% от това, на което бях способен срещу Хюи в София, но нашата тактика изключваше излишни рискове.
Възможно ли е да видим мач между теб и Антъни Джошуа още през април? И ако не срещу Джошуа, срещу кого?
-Това няма как да го предвидя. Едно трябва да е ясно: аз съм готов да се изправя срещу Джошуа по всяко време. Аз съм готов да изляза на ринга, срещу всеки. Не ме интересуват имената. Чувствам се в страхотна форма, вярвам в себе си, знам какво се изисква от мен, за да бъда на ниво и без да се оплаквам, го правя. Работя и чакам своят час. Иска ми се да имам нов мач скоро и се надявам, че това ще се случи, защото вече работя с нови промоутъри, които държат на мен, отнасят се сериозно към кариерата ми, вършат много добра работа и заедно гледаме в една посока.
Получихте ли необходимото и заслужено уважение от лагера на Фюри след като победихте?
-Не бих казал. През цялото време – в седмицата преди мача, по време на самия мач, а и даже след него, те не спряха да въртят цигански номера, да играят мръсно и да се държат евтино. Опитах се да бъда добър домакин. Направих всичко възможно да се запази добрият тон. Изпълних всички изисквания по договора, даже повече. Дадох им в пъти повече билети, от колкото им се полагаше. Настаних гостите им на хубави места, близо до ъгъла на Фюри. Броени часове преди мача поисках да бъдат наредени още 10 места специално за семейството, които оградихме отделно и на които осигурихме допълнителна охрана с цел да гарантираме спокойствието им. Без разрешение и тихомълком, успяха да си наредят допълнителни столове и да си обособят още един сектор в непосредствена близост до ринга откъм червения ъгъл за самата битка.
Явно бяха много уплашени, защото се държаха безобразно. На кантара ме обиждаха без причина, търсеха умишлена конфронтация и едва успях да озаптя хора от моя екип, за да не се стигне до ненужни грозни сцени. Не ме оставиха нито за секунда на спокойствие. В деня на мача хора от техния лагер влязоха в съблекалнята ми докато се приготвям и загрявам. Стояха през цялото време и си мислеха, че присъствието им ще ме изнерви или притесни. Съжалявам ги, те просто не знаят, че аз съм железен и подобни евтини трикове при мен не вървят.
Циганските номера не спряха и след като победих. Този път панаира го направиха на допинг-контрола. Само защото лекарите, които обслужваха процедурата бяха българи и след като приключихме поискаха снимка за спомен, от щаба на Фюри ме набедиха в манипулация на пробите и че съм си извикал свои хора за проверката. Пълен абсурд! Даже през цялото време снимаха с телефони, говореха някакви неща и въртяха заканително глави. Предложих им да отидем заедно на друго място, където те кажат и да ме изследват други лекари. Предложих им да отидем веднага, в която болница в София пожелаят в този час на нощта и да дам кръвна проба. Предложих им дори да им дам своя кръв в епруветка, която да занесат за изследване в Англия. Да си вземат за спомен от силната ми, българска кръв. Разбира се, че отказаха!
Какво се случи в нощта преди самия мач?
-Не знам в детайли. Аз си легнах. Знам, че е имало разправии между моите промоутъри, Хенеси и лагера на Фюри. Отново по темата за билетите. Те пак са имали претенции, че искат още и още билети. Както казах, опитаха всячески да изнервят обстановката, да ме извадят от релси, но това нямаше как да стане, защото аз бях подготвен за удари под кръста. Все пак не съм вчерашен. Ако трябва да обобщя: непрестанни цигански номера, мръсни игрички и много, много евтино държание от хора, които иначе имат доста големи претенции и самочувствие. И все пак бих искал да отбележа, че в лагера на Фюри не всички бяха такива, имаше и някои готини хора. Не поставям всички под общ знаменател.
Какво е вашето послание към британските фенове на бокса?
-Да бъдат здрави и щастливи! Да продължават все така да обичат бокса, който във Великобритания има големи традиции. И кой знае? Някой ден бих се боксирал в Англия, пред английска публика, защото британците са готин народ и това би ми доставило удоволствие.
Щастлив ли сте днес?
-Толкова щастлив, колкото бях месец преди мача, в седмицата на мача и сега, в дните след като всичко приключи. Еднакво е щастието ми. Аз съм просто един щастлив човек. Научен съм да се радвам на малките неща, радвам се на всичко, което Господ ми е дал и продължава да ми дава. Благодарен съм за живота, който имам и за хората, които са в него.
