По случай 35-годишнината на Българската айкидо федерация и специалния айкидо маратон, проведен в София, БТА разговаря с президента на Европейската федерация по айкидо и дългогодишен приятел на българската школа – шихан Йежи Помяновски. Полският майстор е една от ключовите фигури, допринесли за развитието на айкидо у нас още от самото начало през 80-те години.
„Преди 40 години дойдох за първи път в България. В Полша вече практикувахме айкидо от десетилетие, но тук всичко тепърва започваше – беше 1985 година. Дойдохме аз и двама мои колеги, за да помогнем на първите български практикуващи“, разказва Помяновски.
Тогава тренировките се провеждали в зали след джудо занимания, без собствен клуб. Началото поставят Георги Пенев и Георги Иванов – двама ентусиасти, които по-късно пътуват до Полша и полагат изпит за първи дан.
От първите стъпки до спортната академия
„Сега България е единствената страна в Европа, където айкидо се преподава в държавна спортна академия“, подчертава Помяновски. „Това е огромна крачка – България показва пример как може да се развива едно бойно изкуство.“
Макар да се изучава в академична среда, айкидо остава далеч от идеята за спорт със състезателен характер.
„Айкидо не може да бъде състезание – така е решил основателят Морихей Уешиба. Това е изкуство, включващо опасни, дори смъртоносни техники, които не могат да се практикуват в спортен формат. Затова работим с доверие, разбиране и внимание.“
За връзката с оръжието и духа на меча
Специализацията на шихан Помяновски е в класическите корени на айкидо – свързани със самурайските бойни изкуства и по-специално с оръжия като меча (бокен) и тоягата (джо). В частта си от семинара в София той представи именно техники с оръжие, както и движения на земя като джуджи гатаме.
„Мечът придава острота на техниката. Духът на меча ни учи на дзаншин – пълна концентрация. Без нея рискуваш да се порежеш или да нараниш партньора. Това е истинската същност на будо.“
Помяновски разяснява и как самите техники в айкидо произлизат от практиката с оръжие:
„Никьо например идва от опита да се предпазиш от човек, който иска да хване меча ти, докато още е в ножницата. Геометрията, дистанцията – всичко идва от оръжията. Без тях не можеш да разбереш напълно техниката.“
За скритото знание и японския дух
Според шихан Помяновски официалната учебна програма не е достатъчна, за да разберем айкидо в дълбочина:
„Когато тренирах за четвърти дан, написах есе: „Как Хомбу доджо очаква да знаем меча и джо, но не ги преподава?“ В Япония знанието се предполага. Ако си сериозен ученик, се очаква да го придобиеш сам. Това е част от японската култура.“
По тази причина той смята, че учителите в Европа трябва съзнателно да преподават оръжейни техники, за да предадат пълнотата на изкуството.
От VHS касети до императорски прием
Пътят на шихан Помяновски в бойните изкуства започва с книги и черно-бели снимки, минава през първите VHS касети и достига до специални доджота в Япония, когато е посланик на Полша в Токио.
„Като дипломат имах достъп до затворени доджота, където обикновени ученици не се допускат. Използвах този шанс, за да изучавам както айкидо, така и класическата школа Кашима шинто-рю, свързана с преподаването на Кристиан Тисие.“
Днес той продължава да преподава с фокус върху връзките между традиционното и съвременното бойно изкуство. Любимата му техника? Ириминаге – проста, ефективна и приложима срещу различни стилове. А от заключващите техники – котегаеши.
